Еврофондовете – между европейските и българските данъкоплатци

Еврофондовете и тяхното усвояване отново попаднаха в центъра на вниманието. Тази седмица стана ясно, че Европейската комисия е решила да разблокира спрените европейски средства по ФАР. Схемата, обаче, става малко по-различна – правителството ще трябва да финансира проектите от бюджета, а впоследствие комисията ще възстанови коректните разходи. Явно европейските данъкоплатци вече ни нямат доверие и българските ще трябва да поемат цялата тежест на неефективното разходване на средства. В цялата шумотевица около спирането и пускането на европейските средства могат да се забележат няколко основни момента:

  • Европейският данъкоплатец ще финансира „успешните" проекти, а българският – „неуспешните" и кражбите ако досегашната практика продължи.
  • Няма причина да мислим, че с парите от българския бюджет, отпуснати за компенсиране на спрените европейски средства, няма да има отново злоупотреби.
  • Постоянно се говори за това колко средства ще бъдат усвоени по еврофондовете, а не за това какви проекти ще бъдат изпълнени. 
  • Европейските пари (3.2% от БВП за 2010), за които толкова се коментира са нищожна част от това, което правителството ще изхарчи и се плаща от българските данъкоплатци (38.4% от БВП).
  • Насочеността на проектите, с които се кандидатства е определена централно и не винаги отразява реалните потребности в икономиката.
  • Фондовете не решават същинските проблеми в България – за това са нужни смели икономически реформи. 

Това, което трябва да е ясно, че европейските средства трябва да се използват по разумен, прозрачен и ефективен начин и не трябва провалът в този процес да се финансира с парите на българските данъкоплатци.

 

 


Свързани публикации.