Европейски индекс на конкурентоспособността – инструкции за употреба

Тази седмица Европейската комисия публикува новото издание на Индекса на регионална конкурентоспособност (RCI), което получи значително отразяване в българските медии. Широката популярност на данните далеч не е неочаквана, предвид че повечето региони в страната се нареждат на опашката на Европа – пореден повод за напомняне колко България е откъсната и във фаза на настигане спрямо останалите страни от ЕС.

Машиналното цитиране на комплексни индикатори обаче скрива значителна част от информацията, която се крие в тях, както и особеностите на нейното събиране, окрупняване и пресъздаване в крайния вариант, в който бива публикувана. По тази причина е необходимо да бъдат направени няколко уточнения, целящи най-вече по-доброто разбиране и интерпретация на индекса, и съответно на изводите, основани на него.

1) RCI е синтетичен индекс, съставен от десетки различни компоненти, част от които, подобно на него, също са синтетични. Индикаторите, които се вземат предвид, са групирани в общо 11, крайно разнородни, категории – от качество на регулациите, защита на интелектуалната собственост и върховенство на закона, през доходността на държавните облигации, детската смъртност и броя международни полети до младежка безработица, броя патенти и научните публикации в страната. В този смисъл, много по-полезно е разглеждането на подиндексите и техните съставни части, тъй като те позволяват установяване на реалните проблеми, характерни за отделните региони. Освен това, част от компонентите не са еднакво релевантни за различните държави – страни, в които преобладава автомобилният транспорт, например, очаквано ще постигнат ниски резултати в компонентите, които касаят железопътния транспорт, но въпреки това могат да имат развита транспортна мрежа.

2) RCI прилага особена система за претегляне на данните, която не позволява директното сравняване на крайните резултати. Основният критерий за претеглянето на различните групи индикатори е икономическото развитие на регионите, въз основа на който се определят пет групи. При тези с ниско икономическо развитие най-голяма тежест имат индикаторите, които касаят качеството на институционалната среда, инфраструктурата, основното образование, здравеопазването и  макроикономическата стабилност[1]; обратно, при високоразвитите страни от по-голямо значение са сложността на бизнес процесите, иновациите и техническата подготовка. Тъй като разликата в тежестта на компонентите в отделните групи може да достигне до два пъти, прилаганата система е в състояние да прикрие положителните страни на някои региони, тъй като към тях се прилагат претегляне, което извежда слабостите им на преден план.

3) Част от елементите на индекса ползват различни нива на анализ – докато повечето от тях са на регионално равнище, някои се отнасят към държавите като цяло, което не позволява извеждането на потенциално важни различия. Това е  особено валидно за регионите със слабо икономическо развитие, тъй като индикаторите, които се отнасят до институционалната среда и макроикономическото развитие, са достъпни само на ниво държава (най-вече понеже източници за тях са не местните статистически органи и Евростат, които водят регионална статистика по много от индикаторите си, а организации като Световната банка и Световния икономически форум, които по-често се ограничават на ниво държава). Съответно е възможно лошо класиране на високото равнище по тях да прикрива положително развитие по места. Отделно, делението между регионите според NUTS 2 класификацията на Евростат също окрупнява доста икономически хетерогенни области, което може да доведе до „замаскиране” на резултатите на много икономически успешни или неуспешни области[2].

4) Българският случай е малко по-особен от останалите европейски държави, тъй като разликите между отделните региони по измерените чрез индекса стойности са много по-големи от тези в останалите европейски държави; по-големи различия се наблюдават единствено при Румъния и Гърция. Докато Югозападният регион, в който е разположена и София, се приближава до средните за ЕС стойности, останалите региони в България изостават много зад него. Т.е. ако към този регион не се приложат индикаторите на национално ниво, то той би постигнал далеч по-добър резултат.

5) Налице е силна корелация между класирането по индекса на конкурентоспособност и брутния вътрешен продукт на глава от населението по паритет на покупателна способност (Pearson’s r = 0.77), както и умерена корелация с нетната миграция към регионите (Pearson’s r = 0.48). Въпреки това, не може да се поставя знак за равенство между конкурентоспособността и икономическото развитие на регионите; още по-малко може да се поставя такъв между конкурентоспособност и привлекателност за живеене или бедност.

6) Характерът на включените индикатори е такъв, че по-скоро описват бъдещия потенциал на областите да бъдат конкурентни, отколкото настоящата им конкурентоспособност. По тази причина региони с бързоразвиваща се икономика и привличащи значителни инвестиции относително отскоро може да бъдат подценени.

7) Изграждането на индекса ползва анализ на принципните компоненти и Бокс-Кокс трансформации за нормализирането на част от включените в него индикатори. Прилагането на тези статистически похвати като цяло помага за вътрешната последователност на крайния резултат, но може да доведе до изкривявания на реалните различия между отделните региони, като преувеличи някои различия и смали други.

Прегледът на част от особеностите на RCI ясно показва проблемите и опасностите от механичното цитиране на изводите от този тип доклади; в най-добрия случай то може да доведе до непълно разбиране на реалното им послание, а в най-лошия – до пълна дезинформация. Иначе казано, от полза е при публикуването и анализа им да се четат и методологическите бележки, при това внимателно.

 

[1] По която, впрочем, България се класира на пето място сред европейските страни.

[2] Неслучайно с най-добро класиране по конкурентоспособност са регионите в „синия полумесец“, който свързва Южна Англия, Бенелюкс и Западна Германия – силно урбанизирани райони, средища на индустрия и търговия.


Свързани публикации.