Европейски блян за минималната заплата
Съдейки по заглавията от последните дни в родната преса, европейските бюрократи са достигнали да нови колосални изводи за българската икономика. Поглеждайки към високата безработица и ниската заетост из Европа, еврократите препоръчаха на страните в ЕС да покачат минималната работна заплата. Не е трудно да си представим пътят на една такава идея в главата на европейските функционери: „В Европа има бедност и това е проблем… Защо има бедност? Защото заплатите са ниски… как живеят в България с такива заплати!? Какво е решението? Да си вдигнат минималната заплата…”.
Тази логика може и да ви звучи наивно, но тя съвсем не е изненадваща. Преди години, когато бяха студент в УНСС, в катедрата ни поканиха „изтъкнат” немски професор да поговори за икономика на младите макроикономисти. Цялата катедра и почти всички студенти 3-ти и 4-ти курс от специалност „Макроикономика” бяхме строени да слушаме чуждестранния гост. Господинът говори за много неща, но една идея разви с особен ентусиазъм – всеки гражданин на Европа до получава безусловни 1000 евро на месец. Този човек напълно сериозно предложи да решим проблема с бедността, като раздадем пари на всички. За негово нещастие, той не говореше пред многоуважаваните европейски бюрократи, а пред мислещи млади хора, които набързо му обясниха, че нещо е сбъркал учебната зала.
Разсъжденията на Европейската комисия стъпват на много грешната теза, че причините за бедността са в ниските заплати и че те могат да бъдат повдигнати административно. Не, водещата причина за бедността в България е липсата на работа, а не ниските заплати. Драматична е разликата между безработните и работещите – едните обикновено попадат в категорията „бедни”, а другите – в „средна класа”. По официални данни всеки втори безработен е в риск от бедност, докато едва един от 14 заети е в подобна ситуация. С други думи, ако си намериш работата, рискът да станеш (или останеш) беден намалява 7 пъти. Така че, изначалният проблем е заетостта, а не заплатите – тази теза е безспорна, логически и философски обоснована и подкрепена от действителността около нас.
Административното покачване на заплатите е в полза на тези, които остават наети и в ущърб на безработните. Нормално, след като цената на труда се покачва (административно), ще има по-малко труд и съответно по-малко работни места. Не виждаме ли потвърждение на този икономически принцип всеки ден? Какво се случи след като горивата поскъпнаха – търсенето на горива повиши ли се или спадна? Като е по-скъпо, повече ли зареждаш в бензиностанцията или по-малко? Същото е и с труда – като е по-скъп, по-малко се търси.
Винаги ще се намери някой чужденец да се упражнява абстрактно върху бедността и ниските заплати в България, но ние не можем да си позволим да живеем в един илюзорен свят, в който хората стават административно богати. Няма как да забогатеем, ако няма работа, тоест ако не започнат да се създават нови работни места – вместо да го правим по-сложно, по-добре да облекчим този процес.
