ЕС, САЩ и държавните разходи

В икономическата наука, подобно на спора за кокошката и яйцето, от десетилетия се вихри дискусия относно ефективността на държавните харчове. От едната страна са поддръжниците на наливането на държавни средства в икономиката, а от другата – тези, които смятат, че е време за ограничаване на публичните разходи и бюджетните дефицити. Излишно е да се споменават имената на покойните вече учени, които са основоположници на двете идеи. Миналата седмица на срещата на 20-те най-развити икономики в света ( Г-20)  в Торонто този дебат отново беше на дневен ред, при това на световно ниво. 

Съединените американски щати, представяни от президента Обама, защитаваха позицията, че възстановяването на световната икономика от финансовата и икономическата криза е все още твърде неустойчиво и държавите не бива да ограничават публичните си разходи, а даже напротив. Лидерите на европейските държави, от друга страна, се противопоставиха категорично. Защо? Нека тръгнем отзад-напред: повечето държавни харчове изискват акумулирането на повече пари от държавата. А откъде ще дойдат тези пари? Основните варианти са два – от данъци или чрез дълг. Увеличаването на данъците означава, че повече пари ще бъдат взети от хората и бизнеса, за да бъдат преразпределени от държавата, която се е доказала като не дотам добър собственик. Дългът, от друга страна, пък означава прехвърляне на задълженията на днешното поколение върху следващото – някак неубедително решение за справяне с проблема, нали?

През февруари 2009 г. Обама получи одобрение за план в размер на 862 млрд. долара, които да помогнат предимно за намаляване на безработицата. Според президента така тя щяла да падне под 8%. Статистиката е красноречива – безработицата тогава е била 8,2%, а сега, след почти година и половина, тя е 9,7% (м.май). Явно нещата не са се развили съвсем според първоначалните намерения. Сега Барак Обама се опитва да прокара идеята за още един пакет стимули, но дори собствената му Демократическа партия не е напълно съгласна. Това беше съпътствано и от промени в данъчната политика. Докато за най-бедните и хората от средната класа съществуват данъчни облекчения, то хората, получаващи над 200 000 долара на година, няма да получават вече данъчните облекчения, въведени по времето на Буш. Очаква се така през следващото десетилетие данъчните приходи да се увеличат с около 1,1 трилиона долара. Увеличени налози могат да очакват и редица компании, опериращи зад граница, както и компаниите от газовата и петролната индустрия. Така в момент на криза хората, създаващи работни места, ще бъдат затруднени още повече да наемат допълнителен персонал. Междувременно общественото одобрение на президента падна под 50%, държавният дълг достигна 13,1 трилиона долара и расте непрекъснато, а бюджетният дефицит беше 10,1% през 2009 г. И докато САЩ могат да си позволят още и още дълг, то за по-малките европейски икономики това вече изглежда все по-трудно.

От друга страна богатите членове на ЕС са все по-малко склонни да плащат за финансовите грешки на по-недисциплинираните страни. Помощта за Гърция коства на Ангела Меркел доста гласове. Може би това е една от причините в Торонто тя толкова яростно да защитава позицията за намаляване на публичните разходи и бюджетни дефицити. Никола Саркози също не е толкова популярен, колкото в началото на мандата си. Посланието от Канада е ясно – до 2013 г. държавният дефицит трябва да намалее наполовина, а до 2016 г. нивото на задлъжнялост да е стабилизирано.

А какво се случва у нас? 2008 г. имахме излишък от 1,8%, 2009 г. вече преминахме към дефицит от 0,8%, а тази година се очаква да е 4,8%[1]. Че е криза – криза е, но това единствено трябва да мотивира допълнително управляващите да следят за спазването на фискалната дисциплина. Не бива също да се забравя, че Европейската комисия е готова да налага санкции на всеки, който прекрачи допустимите прагове на дефицит, ако на нас не ни достигне воля да се справим с проблема.  

 

* Стажант в ИПИ.

 


[1] Всички данни са на касова основа; за 2009 г. дефицитът на натрупана основа беше значително по-голям – 3,9%.  


Свързани публикации.