Енергетика

Положително развитие

Едно от малкото положителни развития в областта на енергетиката е стартиралата процедура по приватизация на някои топлофикационни дружества – София, Русе, Пловдив. В тази сфера ще се отчете успех, ако се извърши прозрачна приватизация и се спази конкурсното начало.

Отрицателно развитие

Либерализация

На 1 октомври 2005г. беше увеличена цената на електроенергията за стопанските потребители на ниско напрежение с 16% и на големите предприятия – потребители на средно напрежение – с 5%. За битовите потребители беше премахната евтината тарифа от 50 квч. през зимата. Въпреки че цените на електроенергията се определят и регулират от ДКЕВР, която е независим орган от законодателната власт и решенията й не зависят от волята на правителството, липсата на достатъчно постъпки за либерализирането на енергийния пазар е отговорност на управляващите.

От 1 юли 2007 г. съгласно директиви на ЕС пазарът в страната трябва да бъде 100% либерализиран и да се създаде интегриран общ европейски пазар, на който страните се конкурират по между си в производството, доставката и търговията на ток.

Пазарът на природен газ в България е все още силно монополизиран и зависи изцяло от държавната компания “Булгаргаз”, която е вертикално интегрирано държавно предприятие. Тя има монопол над предоставянето на следните услуги: внос, доставка, пренос, съхранение и транзитен пренос на природен газ. В края на 2005г. “Булгаргаз” обяви, че не желае да се разделя на две компании през 2006 г. – на търговска и транспортна компания според изискванията на директивата на ЕС и ще поиска становище от ЕК да отложи разделянето си до 2007 г.

Това, което можеше да направи правителството за 12 месеца работа, е да ускори започналата либерализация на пазара на електроенергия и да започне ефективна либерализация на пазара на газ чрез преструктуриране, отделяне на дейностите и приватизиране на държавните компании в сектора – “Булгаргаз”, НЕК, електроцентралите.

Като крайно тревожно можем да посочим изказването на министър Овчаров в края на месец юли тази година. На конференция, посветена на енергийната политика и сигурност на страната, той посочи следната стратегия за развитие на енергетиката “ консолидация на целия енергиен сектор в България и едва тогава пристъпване към партньорство или продажба на част от акциите на компанията, с ясното съзнание, че изграждаме нещо, което е значимо и което може да играе определена роля на регионалния енергиен пазар”. Това противоречи и с пътя, очертан и от ЕК в мониторинговите доклади за България, а именно – необходимо е да се отделят дейностите в енергетиката, да се обособят ясни и конкретни права на собственост и да се приватизират компаниите. Ако е икономическо целесъобразно и ефективно, консолидация на компаниите ще настъпи на свободния пазар при наличието на конкурентен натиск и възможност за навлизане на пазара.

Настоящото правителство отхвърли проекта за промяна на закона за енергетиката, според който най-големите индустриални потребители да могат да купуват електроенергия директно от НЕК, без да минават през електроразпределителните дружества. Не се даде възможност на потребителите да се договарят директно с НЕК. Спорът, който възникна между ЕРП-тата и държавата по повод обсъжданите промени в закона произлезе от неясни и неуточнени права на собственост на електрическата мрежа. Регулирането и контролът от страна на държавата трябва да се минимизира при отварянето на пазара за частни играчи.

АЕЦ “Белене”

Проектът АЕЦ Белене беше широко коментиран и обсъждан през изтеклата година, но същественият дебат от икономическо гледище, а именно – необходимостта от АЕЦ Белене – фактически бе погребан. Новото правителство не се зае с анализ на проекта и предоставяне на мотивации и количествен анализ за ползите и разходите от строежа на атомната централа, а започна да подхранва идеята, че проектът е “национален приоритет”, защото без неговото предприемаме страната ще стане зависима от енергийната политика на региона и може да се превърне в нетен вносител на електроенергия.

Министър Овчаров заяви готовността държавата да даде 300 млн. евро гаранция за изграждане на централата, за да гарантира подкрепа от ЕС. Но държавните гаранции издават липсата на доказана необходимост от подобна централа. Налице е следният казус – ако бъде гарантирано изкупуване на електроенергията, то тогава в проекта няма финансов риск, защото приходите са сигурни. В същото време стратегическият инвеститор, който ще притежава до 49% от централата, трябва да гарантира изкупуването на електричество. Няма отговор на въпроса защо е нужда държавна гаранция в такъв случай.

През февруари изтече срокът за подаване на предложенията за строителство на АЕЦ Белене. В собствеността и на двете компании, които подадоха оферти – Атомстройекспорт и Шкода алайанс, имат участие руски компании. Това издава политически риск, че зависимостта на сектора от руската енергийна политика ще се засили. Строежът на централата ще струва около 4,5 милиарда евро. Това са около 19-20% от БВП на страната за 2006 г., но ползите не са нито очевидни, нито е правен опит те да бъдат надлежно пресметнати и обсъдени.

Нашите препоръки

Стъпките, които трябва да предприеме правителството в областта на енергетиката, са следните:

• Хоризонтално отделяне на дейностите по веригата производство, внос, пренос, съхранение, разпределение, доставка и търговия на природен газ и електроенергия.

• Преструктуриране на НЕК и “Булгаргаз” и приватизиране на компаниите, създадени следствие от преструктурирането. Приватизация на електроцентралите и топлоцентралите.

• Създаване на предпоставки за навлизане на пазара на нови играчи и интегриране към общия европейски пазар – осигуряване на конкурентен достъп до енергийната преносна мрежа, включително и до газохранилищата.

• Минимизиране на регулацията от страна на държавните органи върху сектора и възможност за пазарно определяне на цените на газа и електроенергията чрез директни договори между потребители и доставчици

• Анализ на необходимостта от строежа на АЕЦ “Белене” и отказване от предоставянето на държавни гаранции, които се явяват държавна помощ и пречат на разгръщане на предприемаческите усилия в осъществяването на проекта.