Електронна панацея срещу кризата

Колкото и добре да живее, рано или късно на всеки един български гражданин му се налагада има пряк досег с административните институции. Прекараните безброй часове на опашки пред гишета, тоновете хартия, литрите мастило и други консумативи и, разбира се, не на последно място – заплатите на държавните служители, струват скъпо, а сметката заплащат всички данъкоплатци.

За две десетилетия Интернет се преобразува от мрежа за малцина избрани  до реалност за милиарди хора, които го използват, за да се информират, да комуникират, да търгуват, да работят и да се забавляват. За повечето хора обаче степента на икономическото въздействие на глобалната мрежа не е известна. Проучвания показват, че Интернет като цяло е допринесъл над 20% от икономическия растеж на Г-8 за периода 2004-2009 г.

Източник: McKinsey Global Institute

Развитието на Интернет се корелира с повишаване на жизнения стандарт. Увеличаване на развитието на електронното правителство през последните 15 години създава ръст на реалния годишен БВП на глава от населението от средно $500. Това показва размера на положителното въздействие на Интернет и в частност електронното правителство на всички обществени нива, както и скоростта, с която те носят ползи.

Въпреки целенасочените информационни кампании на цялата територия на Европейския съюз, у нас терминът „електронно правителство“ продължава да се асоциира с интернет правителство. Стратегията, предприемана от държавните институции,  продължава най-общо да се изчерпва с наличието на указания за това как на определени интернет страници да се качи дадена информация или да създаде възможност за сваляне и обратно връщане на документи.

Реалната концепцията за електронно правителство е свързана с идеята за предоставяне на бързо, качествено, комплексно и равноправно административно обслужване на физическите и юридическите лица от страна на органите на централната и местната власт по всяко едно време, от всяко едно място. Освен бюрократичните услуги, тя включва и други възможности като достъп до правосъдие, здравеопазване, електронно училище, електронна полиция, банкиране и естествено упражняване право на глас. Всички получават необходимите услуги при минимум разходи, усилия и време.

Известно перо от бюджетните средства, които всяко едно министерство получава в момента, от няколко години насам отиват за развитие на информационните услуги. Основният проблем и тук се оказва липсата на координация и свързаност между отделните звена.

За да имаме налице същинско електронно правителство, нужно е да има единен потребителски ориентиран портал и също така еквивателентен такъв за бизнес. Порталите трябва да са достъпни 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Процесите трябва да са автоматични. След стартирането на дадена услуга, тя ще се извършва по вътрешноадминистративен път. Не е потребителят този, който трябва да изпраща различни електронни документи до различните институции. Нужно е еднократно въвеждане на персоналните данни в някоя от публичните институции и последващото им използване от всички останали за нуждите на обслужването. Въпреки наличието на известни електронни услуги и в момента, на физическите и юридическите лица се налага многократно да попълват подозрително сходни, но официално различни формуляри.

Най-популярният положителен пример за качествено функциониращо електронно правителство е Естония. Преди около 10 години местните политици се заели да търсят работещо решение на тромавите бюрократични практики от миналото. Така била въведена единна електронна система за всички услуги, предлагани от естонската държавата. За да накарат гражданите да бъдат активни в съвършено новата комуникация между тях и публичната администрация, политиците въвеждат практиката с покупката на всеки нов компютър да се получава и така ценния електронен подпис, необходим за извършването на множество от услугите.

Един показателен пример за бавното и безславно навлизане на електронното правителство у нас ни споходи през м. май 2012 г. След 5-годишно забавяне на законно установен срок, в края на тази година се очакваше да стартира единната информационна система за хората с увреждания. Тя щеше да бъде използвана от органите на медицинската експертиза (ТЕЛК, НЕЛК и ДЕЛК), НОИ, Министерство на здравеопазването, Агенцията за хората с увреждания и други административни структури. Комисията за защита на конкуренцията обаче прекрати обществената поръчка за изпълнението на проекта поради нарушения в процеса на избор на изпълнител. Резултатът беше огромно забавяне на решението на проблема с липсата на координация между структурите във времето, започване на целия процес отначало и загуба на милиони левове на данъкоплатците вследствие на ниската ефективност на администрацията.

Правителството трябва да подготви своя преход към електронно предоставяне на услуги, което не само ще включват промени в системите и процедурите, но също ще повлияе на начина, по който обществото и бизнесът възприемат новия тип администрация.

Нововъведенията трябва да се разглеждат като възможност за промяна в начина, по който правителството работи и си взаимодейства с гражданите. Като опит за реагиране на кризата, развитието на електронното правителство предлага на управляващите възможност да затвърдят обществените си позиции, дори и във време, в което на България се налага да се справя с множество финансови и икономически предизвикателства.

 

* Димитър Вучев е стажант в ИПИ.


Свързани публикации.