Една наредба – четири проблема

Идват избори и, както обикновено се случва, обстановката в политическото пространство се нажежи повече от нормалното. Ако под нормално се разбира, че разногласията и противоборството са концентрирани между управляващи и опозиция (първите обединени от идеята да запазят властта, а вторите да им я отнемат), то приближаването на "европейски избори", където в много по-голяма степен всеки е сам за себе си, прехвърли напрежението, както вътре в коалицията, така и в някои от съставните и части. Това на свой ред показа, че съшитият с политически конци пъзел може да е много нетраен.

За разлика от този, в голяма степен характерен за политическия живот развой, който както винаги намери широк обществен отзвук, четири други проблема вероятно ще останат малко обсъждани – три от тях икономически, а последният по-скоро процесуален.

Първият проблем е пряко свързан с "почти" приетата Наредба за регулиране на заплатите в предприятия с над 50 на сто държавно участие. В момента, в държавните предприятия, които работят на загуба, заплатите на служителите не могат да бъдат увеличавани. Ако измененията влязат в сила, това ще бъде по принцип възможно и със сигурност ще бъде приложено поради следното: по-високите доходи винаги са добре дошли от гледна точка на онези, които ги получават, които в същото време представляват и потенциални гласоподаватели. Т.е., налице са стимули, не само Наредбата да бъде приета, а и приложена на практика. Въпросът не би бил от значение ако ставаше въпрос за "частни пари", т.е. средства, които са заработени, съответно платени. Тук обаче, тъй като се касае за губещи предприятия, това ще са "обществени пари", заработени от данъкоплатците или с други думи от онези, които са успели да реализират положителен, а не отрицателен резултат[1].

Вторият проблем е принципен и е свързан с начина, по който дружествата биват управлявани. В ролята на "отговорник" за всяко държавно предприятие е министърът по ресор. Доходът, който получава, не зависи от резултатите на дружествата под негов контрол, съответно той не е и заинтересован те да бъдат по-добри (много е съмнително дали един министър, който има и много други задължения, може да постигне това и то в повече от едно предприятия). Следователно, вероятността от губещи, определени предприятия да се превърнат в печеливши (и с част от печалбата да осигурят по-висок доход на заетите) е малка и на общия фон, би било чиста случайност[2].

Третият проблем е от общ характер и Наредбата единствено напомня, че в България все още съществува голям брой контролирани от държавата предприятия, които не се приватизират. Едно от следствията, е че се налага приемането или актуализирането на нормативни документи, които да компенсират недостатъците на дружества като пазарни субекти и чрез преразпределяне на средства да се поддържа за още известно време подвеждащата представа у заетите, че имат реален принос, с което обаче се вреди, както на всички останали, така и на самите заети в тези предприятия (много от тях биха получили вероятно много по-добра реализация в частния сектор).

Четвъртият проблем отново има пряка връзка с Наредбата, но той обхваща и всички останали проекто-нормативни документи, които минават за одобрение през Министерски съвет. Става въпрос за начина, по който влизат и излизат от там – напълно непрозрачен за обществото, а в определени случаи, както стана известно преди ден, и за част от министрите. Текстовете на внесените за обсъждане документи не се публикуват в Интернет или на друго публично достъпно място. На всички опити да бъде получена конкретна информация след телефонно обаждане или съобщение по електронната поща, се дава следният отговор (ако въобще има такъв): документът не е финален вариант и предстоят изменения или, което е същото, – документът е приет на вносител и трябва да се доуточнят подробности. Това обаче в никакъв случай не означава, че информацията за това, което е внесено, допълнително предложено и в последствие прието, не трябва да бъде обществено достояние. Напротив, само така, хората биха могли да придобият представа за това, кой от най-висшите управници каква позиция заема, тъй като общото наименование "вносител Министерски съвет" прикрива индивидуалната позиция зад мнозинството в колектива.

[1] За повече информация по темата – https://ime.bg/bg/articles/za-zaplatite-w-publichniq-sektor/

[2] Финансовите резултати на държавните предприятия, в които Министерство на транспорта е мажоритарен собственик създават представа за какви пропорции би ставало въпрос: от общо 22 предприятия само 11 са на печалба – http://www.mtc.government.bg/page.php?category=177&id=2035