Една година управление на кабинета: резултатите в стопанската политика и изобщо

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Една година управление на кабинета: резултатите в стопанската политика и изобщо

В деня на своята първа годишнина правителството навлезе в заключителния етап на сделката по приватизация на Булгартабак. Като процедура, сделката е добра и най-прозрачната досега. Най-добрият купувач, определен по условията на сделката и процедурата, също е ясен. Ако правителството мине през кризата около тази сделка, то има шанс да изкара пълния си мандат.

Обща макроикономическа среда

Запазване на валутния бордЕдин от най-положителните моменти в управлението на НДСВ през последната година е запазването на валутния съвет, а в резултат на това и на финансовата стабилност в страната. Това можеше да не се случи, ако правителството бе следвало обещанията си от предизборния период на 2001 г. Вероятно това е заслуга преди всичко на финансовия министър, на разбирането (пробило си път след изборите), че новото правителство все още се нуждае не просто от подкрепа за платежния баланс, но и от гаранцията за определено качество и приемственост на политиката, предоставена от споразумението с МВФ.

На това споразумение се дължи обстоятелството, че не се осъществиха рояк странни, неосъществими и в крайна сметка скъпи и вредни идеи. МВФ в България, за пореден път, се оказа по-добър защитник на интересите на бизнеса и избирателите от правителството. Той връща управляващите към някои изконни истини, като например, че не бива да се харчи повече от онова, което се събира в бюджета.

На въвеждането на валутния съвет, т.е. на премахването на практиката от преди 1997 г. на безразборно финансиране на правителствени приоритети чрез печатане на пари и рефинансиране на търговски банки от централната банка, се дължи не просто преодоляването на хиперинфлация и криза на 1996-1997 г., но и отварянето на дългосрочна перспектива пред страната и нейните граждани. След 1998 г., благодарение на прилагането на рестриктивна монетарна политика, националната валута получи смисъл и стойност, средата за бизнес стана предвидима, инвестициите и спестяванията са вече възможни, стопанството и доходите придобиха перспектива да растат. Икономиката „набра инерция“, която е в основата на очертаващата се пета поредна година на икономически растеж.Всяко правителство след 2000 г., т.е. след изтичането на тригодишното споразумение с МВФ, включително това и следващото правителство, е, и ще бъде изправено пред избора между вътрешния устрем да преразпределя повече, правейки се „приятел на народа“ и съзнателното намаляване на своето присъствие в стопанския живот. Първата страст ще подкопава т.нар. валутен съвет. Второто решение ще увеличава подвижността на капитала и факторите на производство (включително заетостта) и ще увеличава благосъстоянието, независимо от паричната политика.

Чупливостта на систематаВ действителност никакъв вид политика на централната банка не може да бъде лекарство срещу лоша, неконкурентна икономика.Различните правителствени идеи за „активни мероприятия“ все още показват, че е възможна държавна намеса и в монетарната политика. Една от последните такива идеи е тази правителството да се заеме с краткосрочни репо сделки (продажба/покупка на ДЦК с уговорка за обратно изкупуване/продажба), като така постигне „регулиране ликвидността на търговските банки“. За първи път от въвеждането на борда представител на правителството обяви намерение за възобновяване на операциите на открития пазар, които са експлицитно забранени в условията на валутен борд. (Ако идеята се осъществи, ще се появи натиск за приоритетно финансиране на определени банки, които ще търсят различни форми и начини да прехвърлят проблемите с ликвидността си върху правителството, т.е. върху плащащите данъци.)

Самото предложение за използване на репо сделки е лишено от каквато и да е логика, първо защото банковата система е напълно стабилна и второ, защото ликвидните проблеми, на които и да било частно правни субекти са техен индивидуален проблем (или най-много – на банковия надзор, който е към централната банка), а не казус за решаване от правителството.

Фискална политика

Правителството запази традицията, установена след 1997 г., на близък до нула фискален дефицит. Обещанието за изпълнението на бюджета през 2002 г., което включва дефицит до 0.8%, почти със сигурност ще бъде изпълнено. Вярата на инвеститорите в липсата на фискален дефицит в близкото бъдеще определя техните очаквания за липса на натиск върху монетарната политика. Следователно реалните лихвени проценти, които касаят лева, няма да претърпят изменения породени от очаквана инфлация. Изменението на индекса на потребителските цени е преди всичко резултат от растежа на производителността в сектора на търгуемите стоки, както и благодарение на постепенното изравняване на цените на нетъргуемите стоки (услугите) с тези в ЕС. Това е повишаване и на номиналните, и относителните цени на стоките и услугите. Става дума за инфлация коренно различна от монетарната (свързана с печатането на пари) инфлация, която бе характерна за периода преди 1997 г. и за която мечтаят недоволните от валутния съвет. Това се разбира от играчите на финансовите пазари и те вероятно не биха изменили очакванията си за близка до 0 инфлация.

Разходите в консолидирания държавен бюджет паднаха до 42% от БВП през 2001 г. (а през 2000 г. бяха 44.5%), като се очаква тази година да бъдат около 41%. Нелихвените разходи – особено индикативни за преразпределението на доход от правителството – паднаха от 40.3% от БВП през 2000 г. до 37.1% през 2001 г., но се очаква да бъдат над 38% от БВП тази година. Тоест преразпределението на средства нараства през текущата година. С други думи, в съвкупната стопанска политика на правителството съкратените плащания по публичния дълг не водят автоматично до намаляване на данъчната тежест, т.е. правителството се стреми да разпределя колкото може повече.

Активното управление на външния дълг

Управлението на дълга започна с емитирането на еврооблигации през ноември 2001 г., за което може да бъде дадена положителна оценка по няколко причини: относително ниска цена на финансиране, участие на еврооблигационния пазар и получаване на кредитен рейтинг за такива сделки и следователно – диверсификация на източниците на финансиране. В последствие обаче, в началото на 2002 г. бе отделено значително време и внимание на така нареченото „активно управление“ на външния дълг. Правителството предприе мащабна суапова сделка за трансформиране на брейди облигации в глобални. Както е ставало въпрос в предишни наши коментари, активното управление на публичния дълг предполага действия на администрацията в посока на преструктуриране, опити за арбитраж на пазара и участие „в играта“ на финансовите пазари. Събитията досега обаче показват, че предвиждането на международните пазари преди сделката се оказа погрешно поне в два сегмента: Лондонският междубанков лихвен процент и курсът на щатския долар спрямо еврото. И в двете насоки поведението на пазара е обратно на предвижданото в началото на годината поведение (повече). Идеята за реализиране на арбитражна печалба досега води до арбитражна загуба.

Една стара английска поговорка гласи, че няма по-голямо удоволствие от това да харчиш парите на други хора. Всъщност това е един от основните принципи на социализма. В случая това са пари на избиратели през 2012-2013 г., немалка част от които днес не са дори в пубертетна възраст. Някои наблюдатели смятат, че разговорите за „активно управление“ на дълга преди изборите, резултатът от изборите и потвърждаването на сделката от парламента е достатъчен мандат за извършването на самата сделка.

От счетоводна гледна точка нещата дори могат да изглеждат добре: в края на годината номиналното съотношение външен дълг-БВП ще бъде около 60%. Поради това и защото няма процедури по управлението на дълга, МВФ не възрази срещу сделката. Самият й характер обаче ще възбужда политически и обществен критицизъм и в крайна сметка няма да съдейства за подобряване на общественото мнение за правителството.

Невниманието към другите дългове

Противоположно на страстите за преразпределяне и управление на външния дълг, вниманието към други дългосрочни проблеми на българската икономика е или неадекватно или липсва.

1. Един от тези проблеми (коментиран многократно от ИПИ) е състоянието на пенсионната система. Идеите на правителството за намаляване нарастването на дълга на НОИ са несъстоятелни и като замисъл, и като логика. Замисълът на тези мерки се състои в това да се атакува врага „сива икономика“ (разбирай осигуряването на минимални договорени доходи между работодатели и работници), макар самият този феномен да е следствие на системата. По логика става дума за национализиране на доход, намаляване на разполагаем доход в стопанството и за търсене да доброволна солидарност на малцинство, което може да се осигурява само с мнозинство, което не може, при посредничеството на държавата. Изземването на доход от текущото потребление и инвестициите ще се отрази на общостопанско равнище като по-нисък потенциал за растеж. А това ще доведе до по-малко вноски в разходно-покривната пенсионна система.Не се отчитат и доста очевидни обществени факти. Вътрешносемейната солидарност, т.е. преразпределение, достига вероятно до 25-30% от дохода на работещите. Това е равно на търсения от правителството процент на вноски в НОИ на единица доход. Всеки нормален човек, пък бил той и член на правителството, би предпочел той или тя да преразпределят собствения си доход в името на солидарността със свои близки и роднини (или изобщо по свое усмотрение), вместо да ги даде на една безлична квази-правителствена структура за безконтролно разпореждане.

Поради тези, демографски и други причини, мерките на правителството ще се окажат ялови, дефицитът на пенсионната система ще расте. В не толкова далечно бъдеще, но след мандата на това правителство, някое правителство ще трябва да поеме този дълг като държавен, да увеличи данъците или да взема назаем.

2. Макар и не толкова остър, подобен е проблемът с натрупваните общински дългове. Техният размер е на пръв поглед пренебрежим – малко повече от 0,5% от БВП и нараства с около 1/3 на година. Фактическите основи на проблема са в това, че няма нито правила на управление на общинската собственост, нито правила на обслужване на общински дълг, нито постоянство на критериите и политиката на субсидии от централния бюджет. Подготвеният законопроект за дълга не решава тези въпроси. Под натиска на членове на правителството, на ДПС, БСП, президента и най-вече на самите общини, в навечерието на общинските избори догодина, министърът на финансите обеща да опрости дълговете. Това може да стане с бюджетен излишък в края на годината. Но това е пряка покана догодина да се краде повече и по-бързо.

3. При липсата на правилен подход към общинските и пенсионните дългове, правителството продължава да взима и обещава да взима и в бъдеще заеми за не съвсем смислени цели. Един от тези заеми е т.нар. заем за програма за преструктуриране (на английски – „programmatic adjustment loan“, буквално „заем за програмно нагаждане“) от Световната банка, в размер на 450 милиона щатски долара. (Между другото точно толкова е сумата на дефицита, субсидиите и прехвърлянията в НОИ.) Този заем и предварителните условия по него са за работа, която всяко правителство, в която и да е представителна демокрация по света, трябва да прави: да приватизира, прави реформи в енергетиката, намалява предварителния контрол и пречките пред навлизане в бизнеса, да се бори с корупцията и т.н. Друг, скрит и четири пъти по-голям, заем са идеите на правителството за „възстановяване“ на строежа на АЕЦ Белене.

Микроикономическа среда

Данъчна политика

Това, което правителството предприе в областта на данъците през изминалата една година, трудно може да се нарече политика поради липсата на последователност и отстояване на първоначалните идеи и намерения. В някои от случаите неспазването на предварително набелязаните цели бе по-добрияt вариант, в други – не, но във всички случаи липсата на последователност прави бизнес средата често променяща се и следователно трудно предвидима. Всяка отмяна на вече прието със закон решение, дължаща се на оказан натиск от едни или други обществени групи, води до затвърждаване на нагласата в обществото, че всеки не само че би трябвало, но и би могъл да си издейства данъчни преференции.

През тази една година размерът на преките данъци бе намален за сметка на нарастване на косвените, но като цяло делът на данъчните приходи в бюджета се запази, бюджетните разходи не намаляха и обещаното оттегляне на държавата от икономиката не се случи и най-вероятно се отлага за друго време или друг мандат.

Административна среда

През февруари 2002 година правителството съживи (под натиск от Световната банка) идеята на предшествениците си за междуведомствена работна група за преброяване, оценка и намаляване на регулативните режими (лицензи, разрешителни и друг предварителен административен контрол спрямо бизнеса).Съгласно първоначално обявените резултати режимите бяха 512. После стана ясно, че 151 от тях май не били режими, а от оставащите 361 – 118 бяха предложени за опростяване и 73 за отменяне. Разбира се, отменянето на 73 режима е по-добро решение от нищо, но в крайна сметка работната група не влезе в никаква пряка конфронтация с отделен министър; всеки режим, който бе обявен за „много важен“ от съответния прилагащ орган, бе запазен. Освен това, макар на Интернет страницата на министерство на икономиката вече няколко дни да може да прочетете, че „от 360 се премахват 1/5 и облекчават още 1/3“, обявената за ключова реформа се ограничи (за втори път) само с преброяване и препоръки. До този момент никой от режимите, които „се премахват“ или „се облекчават“ не е премахнат или облекчен, било то със закон, било с акт на правителството. До момента в парламента няма внесени конкретни предложения за законодателни промени, свързани с реформата. В същото време, със стандартния аргумент за хармонизация с правото на ЕС се въвеждат нови режими.

Особено важно е, както вече нееднократно отбелязвахме, че правителството създаде атмосфера на борба за привилегии, за съревнование за привилегии. Най-вече с това, че в програмата си определи пет т.нар. приоритетни отрасъла – енергетика, туризъм, транспорт, селско стопанство и високи технологии. Това е някъде между 75 и 80% от икономиката на страната, а може би и повече. Приоритет е всичко, значи приоритет е нищо. Тъй като вече е създадена самата схема на разсъждение, вроденият опортюнизъм кара бизнеса да се бори или поне нареди на опашка за привилегии. А привилегията винаги означава да спечелиш за сметка на другия през държавата. Това се вижда от натиска за облаги при държавните поръчки и изявите на основните бизнес асоциации. В навечерието на изборите имахме повод да споменем, че най-голямото предизвикателството на новото правителство ще бъде да устои на натиска от страна на бизнеса за предоставянето на привилегии. Засега то категорично не се справя с това предизвикателство. Най-вече защото само се вкара в неговия капан.

Структурна реформа

Относително ясното намерение „приватизация или ликвидация“ от предходния кабинет (макар често заобикаляно) беше допълнено от новото правителство с идеи за „активно управление“ на държавните активи. Независимо дали става въпрос за замяна на дълг срещу собственост, за сделки между държавни предприятия или за увеличаване на капитала от правителството, икономическият смисъл е един – отлагане на неизбежния фалит с пари на данъкоплатците. Разликата между всички тези схеми и пряката субсидия се състои в това, че преките субсидии се виждат ясно в проекта за държавен бюджет, подлежат на парламентарен контрол и се следят от международните финансови институции като условие за получаване на външни кредити. По-значими примери са:

“ Увеличение на капитала чрез замяна на задължения на БДЖ към бюджета с акции за 127,9 млн. лв.;

“ Увеличаване на капитала на Балканкар Холдинг с вноска от правителството 4,2 млн. лв.;

“ Кораборемонтен завод Варна (в несъстоятелност) продаден на Параходство – Български морски флот за 35.5 млн. лв.;

“ Въвеждане за мита от 40% за торове, за да може Химко АД да продава на вътрешния пазар;

“ Авиокомпания Балкан бе ренационализирана вместо ликвидирана;

“ Плама АД продължава да съществува.

Списъкът може да бъде продължен. Подобна политика съхранява предприятия, които разрушават стойност, с парите на тези, които създават стойност. Ефектът няма как да не е забавен икономически растеж.

Приватизация

Както стана дума в началото, сделката за Булгартабак е добра като процедура. Друг е въпросът дали тя е добра като политически резултат и за кого. При всички случаи тя е емблематична.Формално тази сделка е първото съществено приложение на новия закон за приватизация. Същите процедури обаче можеха да бъдат приложени и в рамките на стария закон. Те не са забранени от него, дори напротив – предполагаха се и от законодателните промени от 2000, и от правилата на работа на Агенцията по приватизация.

Защо трябваше да се прави нов закон, засега не е ясно. Същественият резултат е забавянето на процеса на приватизация с около десет месеца.Ако тези сделки се случат в рамките на 2002 г., което е вероятно, приходите от приватизация ще бъдат ще бъдат около или над 400 милиона щатски долара. Това е над планираното и при това положение актуализиране на бюджет и макроикономически параметри не следва да се очаква.

По ирония на съдбата обаче най-прозрачната и значителна по големина сделка на страната се оказва и най-политическата. Стечението на обстоятелствата е следното:

а) използването на Булгартабак за „социални“ цели и отказът от либерализиране на производството и продажбата на тютюневи изделия затвориха пътя на участие на компании от бранша, които носят традиции и пазари;

б) одитът за изчистване на претенциите за собственост очевидно е забавен;

в) споразумението за сътрудничество и търговия с Руската Федерация от февруари т.г. и преговорите покрай него (включително посещението на външния министър, един вицепремиер и премиера) не са използвани за решаване на неуредени въпроси; самото споразумение дава уверения на руската страна, които явно са разтълкувани като покана за предявяване на претенции;

В крайна сметка в дискредитирането на сделката се включват руски компании (три от четирите участника в сделката са свързани с Русия), съветник на президента на България и негови гости (преди самата сделка) и основната преса, синдикати, ДПС, БСП и доброжелателни експерти (след нея).

Политически продажбата на Булгартабак може би ще издържи и критиката, и недоволството. Технически, над нея тегнат неизяснените проблеми със собствеността на активите. При всички случаи, сделката ще бъде добър знак за инвеститорите, само ако бъде доведена докрай по начина, по който е започнала.

Засега обаче ажиотажът около тази приватизация поставя два въпроса: 1) кой е главният играч на терена и 2) защо техническите подробности не бяха изчистени досега, така ли ще бъде и при следващи приватизации?

Права на частната собственост и права на кредиторите

В деня на годишнината от изборите депутатът от левицата Любен Корнезов внесе законопроект, който променя духа на Гражданския процесуален кодекс и въвежда преценка по целесъобразност на прокурорите. Законопроектът е гласуван почти веднага на първо четене.

Промените, които чакат отдавна – тези за събираемостта на вземанията чрез усъвършенстване ролята на съдия-изпълнителите и принудителното изпълнение, продължават да чакат. В същото време, както показват приведените тук разсъждения за други области на стопанската политика, преразпределителният хъс на правителството действа с неотслабваща сила.

Общественото мнение

Общественото мнение, с всички възможни забележки към неговите изследванията, без съмнение бележи коренно разочарование. Смятаме обаче, че става дума най-вече за разочарования на избирателите в собствените им нереалистични очаквания. Бъдещето поведение на правителството бе достатъчно добре предвидимо. И общественото мнение бе предупредено.

Затова сегашното състояние е по-скоро апатия, безразличие. Тази оценка се потвърждава от няколко обстоятелства. Общественото мнение не предявява никакви претенции да знае как се плащат данъците на премиера, колко струва издръжката на неговите дарени на различни общини имоти и защо работните му посещения в чужбина съвпадат с тържества и ваканции. Засега ни е известно, че само един журналист е повдигнал въпроса, че Грижата за народа не доведе до съществено разкриване на информация за това как се харчат неговите пари. Ако посетите страницата на НОИ няма дори на разберете колко са пенсионерите в страната и няма да намерите грам смислена информация за неговото финансово състояние. Здравната каса разглежда състоянието на „своите“ финанси като служебна тайна. Обществото засега нехае, обидените граждани изглежда „псуват под мишница“.

Потреблението на домакинствата – доколкото може да се съди по косвени данни (например ръста на левовите депозити) – през първата половина на 2002 г. бележи по-бърз ръст от миналата година. Това е така, защото то бе задържано близко до нула миналата година и защото има известна смяна на нагласите.

Животът очевидно си тече независимо от правителството и слуховете в пресата за небивало обедняване са силно преувеличени. Тенденцията е към нарастване на доходите. В този смисъл правителството изпълнява своите обещания, макар да беше ясно, че те в някаква степен ще се сбъдват по инерция. Друг е въпросът, че става дума за догонване на равнища отпреди 1997 г. Онези, които сега са най-сиромахомили, тогава бяха виновни за обедняването.

Международното обществено мнение премина етапа на първоначалното любопитство. Стикерът на Европейския съюз „функционираща пазарна икономика“ е най-многото, което може да бъде постигнато през тази година. Инвеститорите (и вътрешни, и външни) обаче биха се интересували повече от въпроси подобни на онези, които възникват около сделката за Булгартабак.

Политическото измерение: „всеки взима от всички“

По стара комунистическа традиция българските политически партии разглеждат икономиката като баница – това, което един вземе, то непременно е отнето от някои друг.

Новото правителство успя да създаде друга илюзия – че всеки взима от всички, правителството им помага и всички са доволни. Засега няма значителни пробойни в тази реторика, ако се съди по примерите за активно управление на стопанските процеси и неистовостта на бизнеса и синдикатите в борбата за привилегии. Няма особено значение, че нищо не се създава от нищото, че никога не може да се случи, че мнозинството граби мнозинството и че в крайна сметка „на печалба“ ще излезе едно малцинство.

Същественото е, че в тази реторика са заложени поне две политически клопки. Първата, е създаването на обществен дискурс, който е характерен за въжделенията на не особено рационалните в стопанските си представи социалисти и коалиционни партньори. Втората е, че тази реторика дава твърде много поводи на синдикатите да дърпат премиера за шлифера. Макар и тръгнала от друга отправна точка, политическата конюнктура през 2002 г. много напомня тази през 1993-1994 г.

Какво да се очаква?

Това не непременно означава политическа криза и свежи избори. Въпреки недоволството си от сделката за Булгартабак, коалиционните партньори ще преглътнат горчилката, защото не са готови за избори, които могат да костват сегашни административни завоевания.

Българската икономика е издръжлива на външни шокове. Факторите, допринесли за гъвкавостта на страната по отношение на външни шокове са различни. Очевидно, изостаналото развитие на местния капиталов пазар спомага за избягването на влиянието на външни шокове от финансовите пазари. Така българската икономика се запази след азиатската и руската кризи от средата и края на 90-те. Тя премина много добре през косовската (макар и различна по характер) криза на 1999 г. Вероятно ще оцелее и след назряващата бразилска криза. От друга страна, структурните реформи – които бяха подновени през 1997-1998 г. – направиха възможно пренасочването на износа през към Европейския съюз и повишаването на енергийната ефективност след 1997 г.Благодарение на някои наследства от средата на 80-те години и променливия успех на реформите през 1990-1997 г. това преориентиране отне относително много време. В същото време, България не е изолирана. Спадът на европейската икономика и кризата в Турция (допринасящи за около 60% от българския износ) ограничиха растежа от приблизително 6% през 2000 г. до 4% през 2001 г. и увеличиха дефицита по текущата сметка до почти 7,5% от БВП (от 6% през 2000г.). 2002 е първата от 1997 г. насам, когато няма регионална криза на Балканите. Както и да се развиват нещата в този регион, няма сценарий, от който българската икономика да губи катастрофално.

Изключвайки тези обстоятелства, общите прогнози за БВП за България за 2002 г. са по-високи в сравнение с всички страни-кандидатки за членство в ЕС освен Румъния (това повишение на оценките и прогнозите в сравнение с рязкото свиване на очакванията в периода 1997-1999 г.).Накратко, кризата може да дойде само отвътре. Основните рискове са описани по-горе.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.