Държавните разходи в периода 1998 – 2006

Тази седмица бяха публикувани разходите по функции на бюджета за периода 1998 – 2006. Интересно е да ги разгледаме, защото те ни показват ясно за какво се харчат парите от данъци.

Прави впечатление спадът на общите разходи спрямо брутния вътрешен продукт, като през 2006 те достигат най-ниското си равнище за целия период (37.2%). При запазването на приходите на относително постоянни равнища, това води до увеличаване на бюджетния излишък. Освободеният ресурс би могъл вместо това да се използва за намаление на данъчната тежест.

Най-голям размер като процент от БВП имат разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи. Това е нормално като се има предвид недостигът на средства в осигурителните фондове, равнището на безработицата, както и щедрите понякога социални плащания. Въпреки това се наблюдава спад в тези разходи за последните 3 години, което е добра тенденция ако се запази. Разглеждайки целия период от 1998 година до 2006 година, обаче забелязваме леко увеличение на тези разходи.

На второ място като дял от бюджета са разходите за отбрана и сигурност, което е много учудващо за малка страна като България. В това перо също се наблюдава плавно намаление през последните години, но много незначително спрямо реално възможното. Тук се включват разходите за полицията и съдебната система, които изглеждат твърде неефективни предвид недостатъчната защита на правото на собственост в страната.

Друг интересен факт е третите по големина разходи в бюджета като процент от БВП, а именно разходите за икономически дейности и услуги. Тук се включват различните програми, субсидии за сфери като земеделие, енергетика, транспорт и други индустрии, както и разходите за инфраструктура. Те представляват 4.5% от БВП през 2006 година и са с относително постоянен размер. Това на практика означава, че държавата все още осезателно присъства в сфери в икономиката, които са неприсъщи за нея, вместо да даде възможност на частния сектор да поеме разходите, инвестициите и управлението на тези дейности. Това от своя страна е възможност за корупция, извършване на неефективни разходи и невъзможност да се намали данъчното бреме поради необходимост тези разходи да се финансират.

Увеличение на разходите за периода 2004 – 2006 се наблюдава в перото Общи държавни служби, което означава, че настоящото правителство всъщност харчи повече за администрация и различни служби. Това е резултат от една страна от нарастването на броя на държавните чиновници, а от друга – на политиката на доходите, която използва като инструмент заплатите в бюджетната сфера за да влияе на тези в частния сектор.

Вместо заключение

Най-общите изводи биха били следните:

  • Има намаляване на разходите в определени сфери на икономиката, но това не е стимулирало правителствата да намаляват значително най-високите данъци – тези върху труда. Затова и социалните разходи в бюджета са най-високи и те не намаляват значително през годините.
  • Налице е сериозен ресурс за намаляване на данъчната тежест, който се изразява в повишаване на ефикасността на разходите и понижение на бюджетния излишък
  • Високите разходи на правителствата не са равносилни на справедливо общество. Значителните разходи означават високи данъци, висока разпределителна роля на правителството и ограничаване на индивидуалната свобода на гражданите. В много от страните със значителни правителствени разходи нископроизводителното мнозинство живее на гърба на вископроизводителното малцинство, което финансира разходите на правителството.

Разходи на бюджета за общи държавни служби (% от БВП)

Разходи на бюджета за икономически дейности и услуги (% от БВП)

Разходи за образование (% от БВП)

Разходи за жилищно устройство, благоустройство (% от БВП)

Разходи, некласифицирани в другите функции (% от БВП)

Разходи за социално осигуряване, подпомагане и грижи (% от БВП)

Разходи за здравеопазване (% от БВП)

Разходи за отбрана и сигурност (% от БВП)

Разходи за почивно дело, култура и религиозни дейности (% от БВП)

Излишък (% от БВП)


Свързани публикации.