Държавна агенция, държавно предприятие или приватизация под масата

Болезнено известен е фактът, че управляваните от държавата предприятия са неефективни, неконкурентноспособни и дори и да не носят всеки месец или тримесечие чиста загуба и намаление на активите, те с нищо не допринасят за интензивното[1] развитие на нито едно производство и следователно не повишават благосъстоянието на хората (а напротив в повечето случаи го намаляват).

Това не е само български феномен – най-голямата част от държавните фирми в целия свят са трудно оцеляващи и без субсидии и закрила по една или друга линия от страна на тяхната “мащеха” (държавата) ще фалират. В условията на “попечителство” те просто вегетират в един скъпоструващ инкубатор (цената за който обаче заплащат всички граждани).

Държавните предприятия имат трудности, както в статичен (недостатъчна гъвкавост и ниска конкурентноспособност), така и в динамичен аспект – пълно отсъствие или почти никакво и/или забавено новаторство на всеки етап от производствения процес. Тяхното присъствие намалява общия икономически растеж и потенциал на всяка държава основно по няколко линии:

1. Парите, които се наливат в тях под формата на субсидии, дотации, държавни помощи и гаранции са неоправдани разходи на бюджета, които се плащат от всеки гражданин
2. Предоставянето на такива средства на вече губещи държавни фирми намалява и без това ниските им стимули да търсят решения какво, как и къде да произвеждат.
3. Задържаните от тях ресурси (персонал, сгради, машини) се използват по-неефективно и следователно реализират по-ниска добавена стойност, отколкото ако са използват от частния сектор.
4. Стимулите[2] за поддръжката и грижата за наличните ресурси са много по-малко, отколкото ако отговорността за пожар, наводнение, погиване или кражба се носи от частни фирми или предприемачи. Така и при евентуална загуба бремето се понася само от собствениците, а не от цялото общество.

Тези проблеми са всеизвестни, тяхното решение е също толкова ясно и се нарича приватизация.

Приватизация, без допълнителни уговорки, основаваща се на пазарен принцип[3] би могла да реши много от горепосочените проблеми. Най-подходящите[4] за целта са предвидените в закона и осъществявани от Агенцията за приватизация (АП) процедури: публичен търг, публичен конкурс и приватизация през Българска фондова борса – София, тъй като те осигуряват най-голяма прозрачност и ясни правила.

Дали това обаче са единствените възможности за преминаване на държавно имущество в частни ръце? – За съжаление не.

Точно обаче тези други “вратички” (по-удачно е да се нарекат порти), бегло споменати в Закон за държавната собственост (ЗДС) са измежду най-често използваните.

Държавната собственост е разделена от законодателя на публична и частна държавна собственост. Имоти – публична държавна собственост, не могат да се отдават под наем, да се ползват съвместно по договор с трети лица, както и да се използват не по предназначение[5]. Следователно тук преход от държавна към частна собственост не може да има.

Съвсем друго е положението при имоти или части от тях, които са актувани като частна държавна собственост. С тях могат законно да се сключват сделки, в т.ч. активите да се апортират в частни фирми и така да се формират смесени дружества.

Единственото нещо, което трябва да бъде направено значи е да се смени вида на собствеността. Това става с решение на правителството по предложение на съответния министър, под чиято “шапка” е конкретният имот.

Превръщането на публична в частна държавна собственост означава де факто и де юре възможност за прехвърляне на държавно имущество в частни ръце без приватизация. Това най-просто може да стане по схемата: формира се смесено предприятие с държавно и частно участие. Активите на държавата стават част от имуществото и от стойността на капитала на новоучреденото юридическо лице. Никога не може да се гарантира, че новото дружество няма да вдигне капитала си и по този начин да промени дяловото участие[6]. Така държавни имоти спокойно могат да попаднат изцяло под разпореждане на частната фирма съдружник.  

По стъпките на Лучано

Преди около година зала “Универсиада” в столицата и хотел “Тото шанс” в Златни пясъци – бяха “приватизирани” по подобна схема, тоест“под масата”.

В края на миналата година действащото тогава правителство взима решение да деактува от публична в частна държавна собственост общо 165 пионерски лагера и така основава държавното дружество “Ученически отдих и спорт” ЕООД. Оценката на активите например на “НДК – Кранево” е следната: 110 дка (110 000кв.м.) – 789 000лв. Това прави по 7.17лв. за квадратен метър. Оценката и на останалите терени е не по-малко смешна. На въпрос тогава, зададен от медиите, изпълнителният директор Сергей Миланов успокоява, че базите ще се продават или отдават под наем.

Какво обаче се случва в края на месец юли т.г.? – Държавното дружество апортира част от активите си и то едни от най-апетитните – в Созопол, Кранево, Сарафово и Шабла – в четири смесени предприятия. В нито едно от тях “Ученически отдих и спорт” няма повече от 50%. Собствеността е вече частна, т.е. тя е все още държавна, но държавата има миноритарно участие и право да се разпорежда с всички активи на смесеното дружество има вече частният партньор.

Загубите за държавата от такива и подобни схеми на скрита приватизация са очевидни. Те не са само финансови, към тях могат да се добавят и налагането на порочни практики като заобикалянето на Агенцията за приватизация за нещо напълно нормално. Търсенето на отговорност в този и редица други случаи е задължително поне, за да не се стимулират подобни непазарни прояви.

В повечето случаи държавните служители защитават образуването на смесени предприятия с аргумента, че няма пари, а са необходими инвестиции. Но най-доброто решение не е създаването на държавно-частни предприятия. По-правилно е 100% раздържавяване на дейности, с които държавата не може да се справи и това по начин, който гарантира бързина, прозрачност и еднакви правила на играта за всички. Тогава инвестициите сами ще търсят предприятията. 

[1] Растеж, базиран на повишаваща се възвръщаемост, ефективност и новаторство

[2] Стимулите могат да са негативни – глоби, уволнения, наказателни производства (написани са в съответните закони, но на колко държавни чиновници е търсена отговорност напр. за безстопанственост?). Стимулите могат да са и позитивни – награди, финансови поощрения при пестеливост в употребата на ресурси, но някъде да сте видели награден държавен чиновник за това, че например пести хартия или е настроил компютъра си на енергоспестяваща програма?

[3] Кандидатът, предложил най-добри условия трябва да спечели

[4] Абстрахираме се от възможността всяка приватизационна процедура да е повече или по-малко нечестна

В закона има и предвидени такива възможности по изключение, но те са обременени с по-голям документооборот, повече разходи при легално проведена сделка и последващ контрол, следователно не са апетитни

[6] Нужен е единствено подпис на оторизиран държавен чиновник, който да го одобри, ако изобщо има такова изискване в устава на дружеството