ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК ВЕЧЕ Е БЕЗПЛАТЕН В ИНТЕРНЕТ (хубава работа, но българска)
Държавен вестник вече е безплатен в интернет
Хубава работа, но българска
От днес, 01 юли 2008 година, пълното съдържание на Държавен вестник е достъпно на страницата му в Интернет.
След тази дата цялото съдържание на вестника, официалният и неофициален раздели ще се публикуват там в деня, в който се издава печатното издание, при пълно съответствие с него. Достъпът ще е напълно безплатен.
До този момент България беше единствената страна в Европа (без бившия Съветски съюз), в която народните избраници и правителството не просто не публикуваха "Държавен вестник" в електронен вид, но и караха избирателите да плащат два пъти: веднъж заплата на избраниците и втори път, за да разберат какво са им измислили като задължение чрез политиката и нормативните актове, които я прокарват.
Защо трябва да е безплатно съдържанието на Държавен вестник?
- Най-вече поради описаното по-горе абсурдно и противоречащо на представителната демокрация положение
- Освен това се премахва имуществения ценз пред тези, които искат да познават законите и съответно права и задължения; а досега електронният достъп бе едва ли не по-скъп от абонамента за хартиеното издание;
- Може да се спестяват значителни разходи на данъкоплатците за купуване на абонамент, съхранение на много обемни томове с изветряващо мастило и за Народното събрание за хартия и отпечатване;
- Съкращава се времето от приемането до прилагането на нормите, премахват се опашките за публикуване в неофициалния раздел;
- Може да се осигурява много по-добра възможност за работа с текстовете – пести се време чрез по-бързо откриване на необходимата информация, както и всичко останало, което позволяват стандартните Интернет технологии;
- Може да отпадне необходимостта от транспортиране, разнасяне, продажба, и т.н. на хиляди килограма хартия.
Как е там?
Всички страни от Европейския съюз (стари и нови) публикуват законодателството си и в Интернет.
С изключение само на една държава (Литва[1]) достъпът е абсолютно безплатен за всеки; необходима е единствено връзка с Интернет. В някои от страните е направена дори крачка напред – копия на хартия не се печатат изобщо (Австрия) или в много ограничен брой (Белгия – 5 бр., Естония – печата се само по поръчка на абонати; средно около 150 от всеки брой.). В други в момента текат промени в съответните закони, които ще наложат електронния вариант.
По отношение автентичността на текстове в Интернет практиката към момента е противоречива, но с ясна тенденция към нарастване значимостта на електронния вариант като източник на официална информация. Забележително е, че в Словения при възникване на колизия между хартиеното издание и това в Интернет, примат има второто.
Следните държави са приравнили и считат за еднакво добър източник на правна информация електронният и хартиеният вариант – Белгия, Дания, Естония, Испания, Франция, Италия (тече процедура), Кипър, Холандия (тече процедура), Австрия, Швеция (работи се по проект за изравняване), Великобритания.
Как стана тук?
Можем да се поздравим с известен прогрес. Но той е, меко казано, половинчат, защото:
-
Печатното издание продължава и нищо чудно разходите на данъкоплатците да не намалеят съществено;
-
От това, че „Държавен вестник” е в „портативен документен формат”, а законите и другите нормативни актове ги няма в Интернет, следва, че искащите да ги познават избиратели ще трябва: а) или да купуват печатното издание, б) или да се абонират за електронно, но сумиращо измененията в едно действащо законодателство, в) или дефрагментират (като се сдобият със съответната програма) вече закупените електронни формати и да добавят новото и изменено съдържание към онова, с което вече разполагат;
-
Търсенето на текстове е нарочно сложно, то е толкова сложно само в някои диктатури на бившия Съветски съюз; инсталираните на страницата на „Държавен вестник” машини за търсене допотопни и нарочно търсенето е предвидено да бъде успешно само за онези, които вече знаят какво търсят;
-
Посоченото е в интерес само на малка група фирми и техните производни, които се бяха сдобили с достъп до файловете на законодателството през 1991-1992 г., както и на персонала на самия вестник;
- Необходима е по-нататъшна реформа.
Как все пак стана възможно това?
Изготвянето на законопроекта за промените и популяризирането на идеята е инициатива на няколко души и подкрепящите ги неправителствени организации, а по-точно:
-
На първоначалния застъпник на идеята д-р Красен Станчев и на този, които работи за прокарването й – Велико Димитров (и Института за пазарна икономика)
-
На адвокатите Александър Кашъмов и Кирил Терзийски (и Програма достъп до информация)
-
На адвокат Ивайло Ганчев (и Българската асоциация гражданско общество и правни инициативи)
- На Васил Чобанов (журналист).
Осъществяването на идеята бе подпомогнато от посолство на Великобритания в София, и не би стигнало дотук, ако народните представители Илко Димитров (НДСВ) и Мартин Димитров (ОДС) не бяха внесли съответният проектозакон в законодателното събрание.
Институт за пазарна икономика
02 / 952 62 66, 952 35 03
Електронна поща: [email protected] ; [email protected]
