Държавата и брашненият чувал

През седмицата стана ясно, че Министерският съвет отменя безмитния вносна брашно, въведен през януари. Според експертите от Министерството на земеделиетотака ще се “стимулира” мелничарската промишленост и няма да се отрази нацената на хляба.

Смисълът на международната търговия е, че позволява на участниците в неяда произвеждат и потребяват повече отколкото иначе би било постижимо. Причинитеза това са няколко:

· Чрез международната търговия хората във всяка страна са в състояниеда използват повече от своите ресурси, за да произвеждат и продават припо-ниски разходи някои стоки и услуги, а с получените средства да си купуватостаналите, производството на които би било твърде скъпо.

· Международната търговия позволява на производителите и потребителитеда печелят от намаляването на производствените разходи за единица продукцияи това е особено важно за малките страни като България.

· Международната търговия стимулира конкуренцията на вътрешните пазарии позволява на потребителите да купуват най-разнообразни стоки и услугина изгодни цени. Конкуренцията от чужбина помага да се оказва натиск върхуместните производители да повишават качеството и да намаляват цените настоките и услугите, които предлагат.

Според експертите от земеделското министерство чрез въвеждането на митоще се “стимулира” мелничарската промишленост и ще се запази съществуванетона работните места и фирмите в този бранш. Това, което е важно обаче, неса работните места и фирмите, а производството на брашно. При свободнататърговия местните потребители могат да купуват каквото желаят при възможнонай-ниската цена. Местните производители също имат възможност да продаваттам, където ще получат най-висока цена. В резултат на това потребителитеполучават повече и по-качествени стоки и услуги за своите пари, а производителитереализират по-високи доходи и съответно по-големи печалби. В конкретнияслучай обаче държавата пречи на размяната и намалява изгодите от нея.

Ограниченията върху вноса, каквото е всяко мито, могат и временно да запазяти дори да увеличат заетостта в защитения отрасъл. Това обаче не значи, чезаетостта като цяло ще нарасне. Тези ограничения отклоняват ресурси от сфери,в които местните фирми произвеждат при ниски разходи, към такива с високиразходи. Така се поддържат очевидно неефективни фирми, като това наистинаще ги стимулира, но не в правилната посока. Те ще разчитат повече на държавнатанамеса, която да ги предпазва от външна конкуренция, вместо да се опитватда намаляват разходите си.

Друг важен момент е, че защитата на производителите на брашно засяга всичкихора, които потребяват стоките, за производството на които се използва брашно.На практика това обхваща всички, защото всички ние ядем хляб. Поради по-високитемита ще нарасне цената на брашното, като полза от това ще имат единственомелничарите, тъй като те ще могат да продават на по-висока цена. Производителитена хляб и други тестени изделия обаче естествено ще получават основнатаси суровина по-скъпо и ще имат по-високи разходи за производство. В такъвслучай те или ще поемат за своя сметка това повишение на цените на брашното,което ще доведе до влошаване на състоянието на тези фирми, намаление натехния износ за чужбина и съответно намаляване на работните места и фалитна някои от тях. По този начин проблемът на мелничарите ще се прехвърлинапред по веригата. Тогава пък хлебопроизводителите ще поискат някаква “защита”от държавата и в крайна сметка цената на хляба и другите тестени изделияда се вдигне и това ще бъде за сметка на всички. Виждаме, че въвежданетона митото ще доведе единствено до неблагоприятни последици и следователное напълно излишно и вредно.

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).