Държавните компании са „глътнали” 4,4 млрд. лева между 2007 и 2013 г.

Държавните компании имат ясна, ежегодна и измерима тежест върху държавния бюджет под формата на субсидии и капиталови трансфери от държавния бюджет към тях. Тази тежест често се пренебрегва, когато се обсъждат функциите на държавата и дейностите, които са свойствени и несвойствени за нея. А не би трябвало.

ИПИ си направи труда да изпрати заявления за достъп до информация до всички министерства с молба да ни предоставят информация за субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия, на които всяко ведомство е принципал, от 2007 г. насам. Обобщихме отговорите и ето какво получихме.

За периода 2007-2013 г. са раздадени 4,369 млрд. лв. под формата на държавни субсидии и капиталови трансфери към държавните компании с над 50% държавно участие. Тази сума представлява 2,37% от разходите по консолидираната фискална програма за периода (185 млрд. лв.) и е, например, ¼ от всичките бюджетни разходи за образование за периода.

Източник: Отговор по заявление за достъп до обществена информация, изпратено от ИПИ до съответните институции 

На графиката е показана динамиката на субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия за периода. Логично, през последната година на висок икономически растеж – 2008 г., се наблюдава пик и на субсидиите и капиталовите трансфери, след което сумата се движи около 600 милиона годишно в периода 2009-2013 г. Съотнесени към държавните разходи, субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия се движат около 2% от всичките разходи, като се наблюдава плаха тенденция на тяхното намаление от 2011 г насам (дясната скала на графиката по-долу).

Източник: Отговор по заявление за достъп до обществена информация, изпратено от И.П.И. до съответните институции

Капиталовите трансфери представляват малко над 33% от общата сума за субсидии и трансфери към държавните предприятия, похарчена за периода. Това разпределение показва как 2/3 от общия поток от държавния бюджет към държавните компании отива за покриване на текущи разходи, т.е. има единствено и само ефект върху годишните приходи и разходи на компанията, но не и върху дългосрочното й финансово здраве.

Източник: Отговор по заявление за достъп до обществена информация, изпратено от ИПИ до съответните институции.

Първото място по получаване на държавни пари заемат държавните предприятия под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Над 2,5 млрд.лв. са били преведени от министерството, за да финансира държавните си компании в периода от 2007 до 2013 г., като 96% от тази сума са били предназначени за Холдинг БДЖ, БДЖ “Пътнически  превози” и НК “Железопътна инфраструктура”. Tази сума представлява 10% от бюджета на министерството за дадения 7-годишен период и е най-високият процент от бюджетите на ведомствата с държавни компании, отделен за субсидиране на държавни компании (от единадесетте институции, които отговориха на запитването на ИПИ).

Субсидиите и капиталовите трансфери на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията представляват 38% от общо дадените такива за 7-годишния период.

Групата „БДЖ” (Холдинг БДЖ, БДЖ “Пътнически  превози” и НК “Железопътна инфраструктура”) излиза на челно място като получател на държавни субсидии и капиталови трансфери. Тези данни дават храна за размисъл дали наистина си струва да бъдат давани ежегодно огромни суми от бюджета за поддържането точно на тези губещи и все по-задлъжнели компании, вместо средствата да се разходват за други по-приоритетни и по-належащи публични услуги или просто да се намали данъчното бреме.

Другата институция, която е отделила значителна сума за капиталови трансфери и субсидии за подопечните си държавни компании през периода, е Министерството на здравеопазването. Малко над 1 млрд. лв. са били насочени към различни болници в страната. Тази сума представлява 5% от бюджета на министерството за периода. Получателите на най- голяма част от тези средства са столичните болници, както и тези в по-големите градове (Пловдив, Шумен, Варна).

След тези две министерства се нареждат Министерството на икономиката и енергетиката с Държавно предприятие “РАО”, АЕЦ “Козлодуй” и НЕК, и Министерството на околната среда и водите с ПУДООС.

Като  цяло, обобщената информация за субсидиите и капиталовите трансфери към държавните предприятия показва сериозната тежест на тези предприятия за бюджета. Около 2% от всички консолидирани разходи потъват всяка година в държавните предприятия на държавата, като най-голямата „черна дупка” остават предприятията от групата на БДЖ. И това въпреки че все по-малко хора ползват железницата – превозените пътници са намаляли почти наполовина между 2000 г., когато са били 50 млн., и 2012 г., когато вече са 26,5 млн. Картината от години е ясна, но до момента никое правителство не се е наело да я промени.

*Авторът е стажант в ИПИ