Държавата като предприемач – бургаската спортна зала и българският Лувър

Ако един предприемач иска да реализира проект за 30 млн. лв., но е събрал само 5 млн. лв., бихте ли се учудили, ако все пак започне начинанието си, без да има идея откъде и кога могат да дойдат останалите 25 млн. лева? Може би дори ще се изсмеете на глупостта му, но по принцип няма да ви пука, защото парите са си негови. Ами ако предприемачът иска да похарчи ваши 5 млн. лева?

В случай, че някой е пропуснал, това се случи съвсем наскоро. Държавата одобри строителството на спортна зала в Бургас и отпусна 5 млн. лв. за започването на проекта, за който са нужни 30 млн. лева. Проектът започва с изграждането на приземния етаж без някой да има представа как ще се завърши и откъде и кога ще се вземат останалите 25 млн. лева. А дали направеното с 5-те млн. ще е годно за употреба, докато се намерят 25-те милиона и то като се има предвид, че тези, които ще търсят парите някога, така или иначе не плащат първоначалната инвестиция? И ако това изглежда като пълно безумие, трябва да се спомене, че това начинание е единственото избрано за финансиране от правителствения фонд за регионално развитие (онези 500 млн. лева „джобни пари”, за чиито условия и резултати вече писахме) от общо пет проекта от община Бургас.

Преди три дни пък на Портала за обществени консултации се появи проект за постановление на Министерски съвет за отпускането на допълнителни 3 млн. лв. за строежа да Националния музеен комплекс в София, станал известен като „Българският Лувър”. В момента грандиозният проект, който беше гордостта на управляващите преди 2 години, е замразен. Причината е, че „В хода на изпълнението на дейностите по проекта е констатирана необходимост от промяна на одобрения инвестиционен проект. Промяната на инвестиционния проект от своя страна доведе до необходимост от извършване на редица строително-монтажни работи, които не са предвидени в първоначалния проект и не са възложени за изпълнение.” (Доклад към проекта за ПМС). Някак обаче управляващите считат, че не са длъжни да информират тези, които ще платят, защо по-точно е необходимо това, кой е пропуснал да включи необходимите дейности и за какво точно са тези допълнителни 3 млн. лева.

И двата случая за пореден път показват неспособността на държавата да бъде предприемач и огромните сметки, които данъкоплатците трябва да платят за опитите ѝ. Причината за това е ясна и е изказана прекрасно от нобеловият лауреат Милтън Фрийдмън: „Когато се харчат чужди пари за чужди нужди, не ни е грижа нито колко харчим, нито за какво ги харчим”, а именно така харчи държавата.

 

 


Свързани публикации.