Двузначни данни за туризма в България

Според скорошно проучване на Европейската комисия, туризмът в Европа през летния сезон на 2011 г. е отбелязал растеж в почти всички страни-членки с изключение на Малта и Италия. За наша радост България се намира на първо място по увеличение на броя на нощувките, прекарани в страната от местни и чуждестранни граждани. През летния сезон на 2011 година броят на нощувките в България се повишава с 21,1% спрямо същия период на 2010 г., което е значителен ръст, ако се съпостави със средния за Европейския съюз от 4,8%. Причината е отлив от доказали се туристически дестинации като Италия, Малта, Швейцария и пренасочване на туристическия поток към сравнително евтини дестинации като България, Румъния (+17,5%) и Литва (+16,8%).

За българския туристически сектор е характерен големият относителен дял на чуждестранните туристи, които представляват 79% от общия брой на лицата, ползващи туристически услуги в страната (потенциално обяснение за тази статистика е големият сив сектор в туризма и укриването на данни за местните туристи). Въпреки това ръстът на приходите от чуждестранни туристи за периода се увеличава само с 3,2% за същия период, според данните за платежния баланс.

Въпреки значителния ръст в реализирания брой нощувки, прекарани в страната, процентът на заетост на легловата база е изключително нисък, като по този показател сме на едни от последните места в Общността. Процентът на заетост на легловата база е 45,7% за целия летен сезон, който е ключов за българския туризъм. Ръстът на показателя от предходната година е 8,5 пр.п., което е най-високият растеж в Европейския съюз. Въпреки че тенденцията е положителна, за догонване на първенците по използване на туристическия си капацитет ще ни бъдат необходими години. За сравнение, използването на капацитета в Испания е 65,3%, в Кипър – 81,6%, в Малта – 76,5%, а в Хърватска – 80,7%.

Изводът, който може да се направи е, че повишението на броя на платените нощувки в България е предимно от нископлатежоспособни туристи, ориентирани към евтини дестинации и спазващи строго определени бюджети. Ниската използваемост на туристическия капацитет, въпреки тенденцията на скоростно увеличаване на туристите, говори за презастрояване. Може би част от обяснението се крие и в сивия сектор (т.е. укриване на обороти) в туризма. Ако приемем, че българските туристи наистина са относително малко спрямо чуждите, това, в синхрон с неизползване на над 50% от туристическата леглова база също така предполага ориентиране на бизнеса към сравнително по-платежоспособните чужденци и поддържане на високи цени.

 

*Климент Стефанов – стажант в ИПИ.


Свързани публикации.