16-12-2006

Договор за първо назначение – Франция

През последните няколко месеца политическият елит във Франция едва ли успява да скучае; първо бяха имигрантските бунтове от предградията, а наскоро започнаха и масирани протести на стотици хиляди млади хора в по-големите градове. В основата на двете събития стоят различни мотиви:

размириците в гетата – 30 до 50 % безработица и сегрегацията на имигрантите
студентските протести – дискриминационно отношение към младите спрямо правата им при упражняване на труд

Въпреки, че като цяло са различни, втората вълна от протести е следствие на първата не без “усърдната” помощ на френското правителство. Създаденият наскоро и подписан на 2-ри април от президента Жак Ширак[1] договор за първо назначение (ДПН) предвижда възможността младежи под 26 години, които постъпват за първи път на работа, да могат да бъдат уволнявани много по-бързо и лесно през първите 2 години, или вероятно една ако се приемат препоръчаните от президента изменения. От една страна, по думите на правителството, законът ще предостави възможността за откриване на така необходимите работни места за най-младите, където безработицата в момента е над 23 %, което по принцип е вярно. От друга, законът е създаден в следствие на имигрантските бунтове от предградията, като част от по-широки мерки за “изравняване на възможностите”. Какво е досегашното положение?Франция е една от страните в Европа с най-слабо флексибилен пазар на труда; възможностите на работодателите да подхождат индивидуално към всеки, който решат да наемат са минимални, регламентите са негъвкави, а разходите за труд са много високи – шест седмици в годината платен отпуск, празнични дни, които също се заплащат, 35-часова работна седмица и редица други допълнителни привилегии и облаги. Към това трябва да се прибави и почти невъзможното освобождаване на персонал, освен ако грубо не се нарушават професионалните задължения.Предвид строгата регламентация на отношенията работодател – работник изменения или дори реформа на трудовото законодателство са наистина необходими и навременни с оглед на високата безработица (9,6 %) и ниския, дори за Европа икономически растеж (1,5 %). Въпросът обаче е дали въвеждането на ДПН ще реши проблемите и дали това е правилният път. Какво ще стане, когато законът започне да се прилага?Безработицата сред младежите със сигурност ще спадне, а най-вероятно ще се увеличи обаче безработицата сред тези, които не попадат в групата, към която е насочен законът.Работодателите ще имат по-ниски разходи за труд и при нужда ще могат по-лесно да освобождават новонаети млади работници, така че тази група ще бъде предпочитана. Спрямо всички останали (90 % от работната сила), ситуацията остава непроменена: тяхното освобождаване е почти невъзможно и цената, която трябва да се заплаща за техния труд, не се изменя.Негативният ефект е двустранен:

Наемането на персонал над 26 години, който е и по-квалифициран, ще намалее, ще се предпочитат по-млади хора, но с по-малко опит, защото при нужда ще могат да бъдат освобождавани лесно.
В случай че дейността на някоя компания стагнира, ще се уволняват първо работниците под 26 години, дори и тогава, когато те имат по-голям принос за фирмата.

За да се избегнат тези и някои други неприятни ефекти, включително и протестите, породени от чувството за дискриминация, най-правилният път е опростяването и либерализирането на правилата, да обхваща абсолютно всички, а не само определени групи.

[1] Франция е полупрезидентска република и за разлика от България, където президентът има само правото на еднократно вето, след което е длъжен да издаде указ за обнародването на всеки закон, френският президент има по-големи правомощия и може ако не подпише даден законопроект той да не се превърне в закон.