„Договорът между поколенията” или скритият пенсионен дълг на държавата

Настоящият анализ е фокусиран изцяло върху състоянието на фонд „Пенсии” и не разглежда в дълбочина икономическите ефекти от осигурителната политика. Целта на този текст е да отговори на някои популярни заблуди за солидарните пенсии или т. нар. „договор между поколенията”, като дефинира смисловите разлики между осигурителни приходи и трансфери, и представя реалното състояние с дефицита на фонд „Пенсии”. Ефектите на осигурителната политика върху икономиката са представени по косвен начин чрез анализ на постигнатия финансов резултат (приходи) от налагането на всеки един пункт осигурителна вноска. Текстът не претендира за изчерпателност, но считаме, че допринася за един по-експертен дебат по финансовите параметри на солидарния стълб на пенсионната система на България.

 Някои заключения и изводи:

  • Осигурителната вноска по дефиниция е обвързана с осигурителния доход на работника и смислово представлява тежест върху конкретно положен труд;
  • Осигурителният трансфер на държавата всъщност не е осигурителна вноска – този трансфер не е смислово тежест върху труда, просто е обвързан технически (счетоводно) с осигурителния доход. За това и НОИ го нарича „трансфер” в бюджета си, а не „вноска”.
  • Приходите от осигурителни вноски вече не могат да финансират и половината от пенсионните плащания – на практика системата се доминира от държавните трансфери, тоест тя се финансира предимно от данъци;
  • По-ниските осигуровки са довели до положителни динамични ефекти, което е видно и от бюджета на фонд „Пенсии” – това се отнася както за заетостта, тоест нови работни места, така и за изсветляване на сивата икономика;
  • Дефицитът на солидарните пенсии е структурно заложен в системата, а не е резултат от политиката на намаление на осигурителните вноски;
  • Хипотетично (разбирай статично), за да балансираме „договора между поколенията” трябва да покачим осигурителните вноски с цели 20 процентни пункта, което автоматично води до срив на заетостта и обедняване – ефектът върху пазара на труда би бил по-негативен от това, което наблюдаваме като проблеми покрай кризата през последните 3-4 години.

Всичко това неизбежно отваря темата за бъдещето на пенсионната система в страната. Моделът може да претърпи всякакви корекции и промени, но независимо от това, пенсионните плащания в следващите години си остават задължение на държавата. Остава отворен въпросът дали ще продължаваме да говорим за „договор между поколенията” или ще признаем т. нар. скрит пенсионен дълг на държавата. Доминантната роля на държавата при финансирането на пенсиите означава и практическа промяна на модела в страната, което следва да бъде коментирано открито, а не да се търсят счетоводни техники, чрез които данъчни плащания да се представят за осигурителни приходи.

 

Пълният текст е достъпен тук (pdf)