Доброволният отказ от печалба е престъпление?!?
Всички знаем, че стопанската дейност е насочена към реализирането на печалба. Това е основополагащия мотив, който кара хората да инвестират средства и време, да поемат риск и да бъдат предприемачи. Някои успяват в стремежа си да реализират печалба, други се провалят. Това обаче не ни дава ясен отговор на въпроса, дали е задължително предприемачите да се стремят към печалба. Какво би станало, ако се появи предприемач, който иска да предостави дадена услуга и на всеослушание заяви, че не се стреми към печалба. Това би ли било престъпление?
По-всичко личи, че отговорът на този въпрос е положителен, поне в България. Само преди няколко дни, Комисията за защита на конкуренцията постанови следното: „…тъй като всяка стопанска дейност е насочена към реализиране на печалба, доброволният отказ от такава за продължителен период от време очевидно цели ликвидиране на конкурент или конкуренти, което е форма на нелоялно привличане на клиенти…". Аха, явно вече отказа от печалба си е чиста проба престъпление в България. Дори според мен нещата трябва да се изпипат докрай, за да не стават грешки в бъдеще. Можем да накараме всички бизнесмени да подпишат специална декларация при започването на бизнес, в която да декларират желанието си (и дългът си пред стопанството) да се стремят към печалба. Така, ще е много по-лесно да ги подведем под отговорност, ако започнат да „правят глупости".
Всъщност, горепосоченият бисер на КЗК идва от аргументацията им при налагането на санкция за предоставянето на безплатен Интернет. Комисията е безкомпромисна срещу подобен тип „прегрешения" и в случая заема следната позиция – „Законодателството ясно указва, че поддържането на цени, които не покриват разходите за производство и реализация, представлява недобросъвестно търговско поведение. С още по-голяма сила това важи за безплатното предоставяне на стоки или услуги". Тоест, можем да забравим за всякакви по-агресивни опити да бъдат привлечени клиенти. Може би трябва да забраним и промоциите като такива?!
Истината е, че за да се реализира каквато и да е било печалба, на първо място са нужни потребители. Ако няма кой да купи стоката или да се възползва от услугата, то едва ли може да се очаква някаква печалба. Така че, няма по-нормално нещо от това, да се прави всичко възможно да се привлекат максимален брой клиенти. Именно тук идва и големият парадокс. Според КЗК привличането на клиенти е престъпление, особено ако са клиенти на конкурентна фирма. Всеки опит да бъдат съзнателно привлечени тези клиенти, чрез по-ниски цени или по-качествена услуга, се заклеймява от Комисията. Това вреди както на бизнеса (налагат му се санкции), така и на потребителите (по-малко възможности).
В конкретния случай „доброволният отказ от печалба" не е целял някакво алтруистично поведение, а именно привличане на повече клиенти. Най-вероятно фирмата си е била направила достатъчно добре сметката, че по този начин ще привлече достатъчно клиенти за да реализира по-големи печалби в бъдеще. От това печели и фирмата и клиентите, които са свободни да направят своя избор и ако искат могат да не сменят доставчика си.
Успехът на фирмата в набирането на клиенти е документиран и от КЗК – „безспорно е установено, че дружеството е предоставяло безплатен Интернет… в резултат на това в продължителен период от време клиентите са се увеличавали значително". Този успех обаче е наказан. Фирмата не се е отказала от печалбата си, а се е стремяла към по-голяма такаwa и именно заради това е наказана.
