Демографските данни – повод за размисъл

От години слушаме прогнози, че българите едва ли не са пред изчезване, че демографските показатели постоянно се влошават. Дори се стигна до момент, в който президентът на България обяви, че демографският проблем е проблем на националната сигурност. Министерството на труда, от своя страна, реши да изготви поредната стратегия, въпреки че до момента в България едва ли има и една стратегия, написана от бюрокрацията, която да е дала положителни резултати. Ще използваме наскоро публикуваните данни на Националния статистически институт за населението и демографските показатели през 2005, за да оценим доколко наистина има демографски проблем.

Брой на населениетоСпоред НСИ населението е 7.72 милиона души, което показва намаление с около половин процент спрямо предходната година. Тук обаче не се включват хората, които са емигрирали от страната. От друга страна, практиката в други страни, като Ирландия или Испания показва, че емигрантите започват да се връщат, когато икономическото развитие на съответната страна се подобри. В този смисъл, ако вярваме, че българските правителства ще продължат да правят икономически реформи, можем да сме сигурни, че голяма част от емигрантите ще се завърнат с натрупаните от тях знания, умения, човешки и финансов капитал. По тази причина, можем да броим емигрантите по-скоро като хора, заминали на обучение, отколкото да ги броим за безвъзвратно загубени.Население в трудоспособна възрастХората, които са в трудоспособна възраст, през 2005 година са повече, отколкото през която и да е от предходните 15 години. Цели 62.4% от населението попадат в тази категория при едва 55.5% през 1990 година. В допълнение, населението над трудоспособна възраст намалява – от 23.3% през 2004 до 22.8% през 2005 година. 

Население под, във и над трудоспособна възраст

Източник: НСИ РаждаемостПрез 2005 година раждаемостта на 1000 души от населението достига 9.2 – най висока от много години насам. Тоталният коефициент на плодовитост – друг показател за раждаемостта, се повишава до невиждани от десетилетие и половина нива – 1.31 за 2005 при 1.29 за 2004 и 1.21 за 2002. Въпреки че се увеличава броят на извънбрачните деца (49%), това се дължи по-скоро на нежелание на семейните двойки да сключват юридически брак, отколкото на неизвестност на бащата (според НСИ “само за 19.6% от живородените деца бащата е неизвестен”).СмъртностДетската смъртност се подобрява значително – след достигнатия пик от 17.5% през кризисната 1997 година, през следващите години показателят се подобрява, достигайки 10.4% за 2005 година – най-ниската стойност след началото на реформите в България.Показателят за преждевременната смъртност също се подобрява – от нива от около 30% в началото на 90-те години, през 2005 година той спада до 24.6%. Общата смъртност се запазва на нива от над 14 промила, което не е неестествено при настоящата възрастова структура на населението. Смъртността е по-висока сред мъжете и сред живеещите в селата.Бракове и разводиПрез 2005 година са сключени значително повече бракове отколкото през предходната година. Броят им за 2005 е 33501, с 2463 повече от 2004.В същото време, броят на разводите се запазва на почти същото ниво като през предходната година – 14676 за 2005 при 14669 за 2004 година.Увеличава се възрастта, при която се сключва първи брак – до малко над 29 години при мъжете и 26 години при жените.Вътрешна миграцияПрез 2005 година са осъществени 168 хиляди преселвания в страната като в тях са участвали над 150 хиляди души. Нетно, населението на селата се е увеличило с 3164 души и с толкова е спаднало градското население.Продължителност на животаСредната продължителност на живота нараства и достига 72.4 години – 69.1 за мъжете и 76.2 за жените. Спрямо последните данни от преди 3 години има подобряване от 1 година при жените и 0.6 години при мъжете.Фактори за демографските промениПодобряването на показатели като раждаемост, детска смъртност, продължителност на живота, сключени бракове изглежда е силно свързано с икономическото развитие. Докато икономиката беше в стагнация и криза през първите 8 години от прехода, тези показатели се влошаваха. След това, при подобряване на икономическата ситуация, забелязваме подобрение и на демографската ситуация. Връзката не е учудваща – и в други страни възстановяването след криза е съпроводено с подобряващи се демографски показатели. При това положение, може би не трябва да се пише специална програма за справяне с демографските проблеми, а по-скоро трябва да се заложи на по-бързи икономически реформи. Те ще гарантират повишаване на доходите, а оттам – и на качеството на живота и на демографските показатели.