Деклариране, а не несъвместимост на магистратското участие в „явни и тайни” общества

Народното събрание прие промените в Закона за съдебната власт в изпълнение на Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. През втория ден от дебатите бе обсъдена и несъвместимостта на определени странични дейности с магистратската професия. След дълга полемика бе отхвърлен остновният текст, предложен от вносителя, представляващ забрана на магистрати да участват в „персонифицирани и неперсонифицирани” тайни организации и общества.

Обсъжданият и отхвърлен текст бе непрецизен до такава степен, че дори и подръжниците на идеята да се ограничи участието на магистрати в „тайни общества” и масонски ложи не биха могли да подкрепят добросъвестно такъв текст: „За членство в организация или извършване на дейност засягащи независимостта, се смята членство в или осъществяването на действия или безздействия в услуга на или по повод на дейността на персонифицирани или неперсонифицирани организации с нестопанска цел, чиито права или задължения за членовете, сътрудниците или съмишлениците като резултат на непублични правила и процедури.” (предложение за изменение в чл. 195 от ЗСВ). Дори и да оставим настрана усложнената и допускаща неясно и превратно тълкуване конструкция на изречението и неправилния граматически състав, е видно, че несъвместимост ще бъде всяко събиране на магистратите с повече от двама души, тъй като то може да бъде тълкувано като „общество”, което има непублични правила и процедури. Ако организацията (или обществото) е неперсонифицирана (неформална), правилата са непублични, а лицето е съмишленик (не е член), то той участва в едно правно „нищо”.

Членството или участието в организации и „тайни общества”, което влияе на съдийската независимост следва да бъде дефинирано по един ясен начин, особено когато представлява ще представлява несъвместимост – ограничаване на граждански права на магистратите.

От друга страна, декларирането на участие в регистрирани или нерегистрирани структури, чиито членове поемат отговорност да бъдат лоялни е логична стъпка, тъй като страните по досъдебните и съдебни производства имат право да знаят дали магистратите са част от определени структури, които могат да повлияят при решаването на делото. За несъвместимост и санкциониране обаче следва да се говори само, ако е се докаже, че участието в съответната организация засяга или може да засегне независимостта на съдията. В тази връзка е и Препоръка 21 на Съвета на Европа CM/rec(2010)12 – „Съдиите могат да бъдат въвлечени в странични дейности извън техните служебни функции. За да избегнат реален или възможен конфликт на интереси, тяхното участие трябва да бъде ограничено до активности, които са съвместими с тяхната независимост и безпристрастност.”

Преценка дали е налице засягане на независимостта следва да се прави във всеки отделен случай на база на обективно разписани критерии. Опит за формулиране на подобни критерии бяха направени в следващия обсъждан и гласуван текст от ЗИД на ЗСВ чл. 195а, който урежда задължението на всеки магистрат да декларира „всички свои дейности и членства в организации, включително тайни и/или неформални организации и/или общества…”. Този текст е по-прецизен и намалява опасността от немотивирана репресия спрямо магистрати, тъй като се създава единствено задължение за деклариране, без да се санкционира по презумпция участието в „неформална организация, която има непублични правила”. Повечето неформални организации имат „непублични” правила (тоест непубликувани в национални регистри) и членството следва да бъде декларирано, но не и санкцонирано по презумпция.

Както посочихме по-горе за несъвместимост трябва да се счита единствено участието във формални или неформални организации, което доказано води до порок в независимостта на конкретния магистрат. В тази връзка, несъвместимостта може да бъде установена и въз основа на приетите изменения, тъй като според тях магистратът не може „да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му”(чл. 195 от ЗСВ).

Тоест, ако бъдат тълкувани заедно двата текста – чл. 195 (досегашен и непроменен) и чл. 195а (нов), то магистратът ще има задължение да декларира своето участие във формални и неформални организации и общества и ако това участие води до накърняване на неговата независимост, ще бъде налице несъвместимост и законова санкция. Отделна е темата за трудността на доказване на участие в неформална организация, както и трудността да се докаже накърняването на съдийската независимост от такова участие.

Не на последно място новото задължение за деклариране на участие във формални и неформални организации може да доведе до обратния ефект – неправомерен натиск към неудобните на статуквото магистрати. Такъв притеснителен натиск се наблюдава в изказванията на политици и висши магистрати от последната година, поради което обществото и професионалните организации са длъжни да реагират на тях.

В заключение, новото задължение за деклариране на участие във формални и неформални организаци и общества не може да бъда оценено еднозначно. Практиката ще покаже дали този законов инструмент ще бъде използван, за да се избегнат неправомерни зависимости в съдебната власт или за да бъдат репресирани магистрати, които изразяват критични мнения и становища. Но това ново задължение може да повлияе позитивно върху културата на мислене и поведение в съдебната власт, поради това че е прецизирана границата, към която магистратите следва да се придържат в своите странични дейности.