Дебатът за прокуратурата е отворен

Автор: Любомир Авджийски / 23.10.2015
3 гласа, средно: 5.0 от 5

Две дни след крайния срок за внасяне на предложения за промени в Конституцията между двете четения в Парламента, може да се направи следната равносметка:

1/ АБВ внесоха предложения за промени в Конституцията, които са насочени към минимализиране на и без това крехките опити за реформа, гласувани на първо четене.

От АБВ са против това в прокурорската колегия да има паритет – 6 от прокурорската квота (Главен прокурор, четирима прокурори и един следовател) и 6 от парламентарната квота. Според тях прокурорската квота трябва да е относително по-голяма от депутатската квота, тоест прокурорската колегия да се състои от 11 членове – 4 прокурори и 1 следовател, Главния прокурор и 5 от парламентарната квота. Което би означавало, че за да се запази общия брой а членове на ВСС по Конституция – 25, в съдийската колегия ще трябва да има паритет от 6 членове от съдийската квота и 6 от парламентарната квота. Така, заедно с председателите на ВКС и ВАС, съдийската колегия ще бъде от 14 членове. Като се има предвид, че при избирането на  председателите на ВАС и ВКС, при чието назначение също има силен политически елемент, то това ще означава сериозно надмощие на политическата квота над професионалната. Препоръките на Венецианската комисия и комисията ГРЕКО са, че основна цел трябва да бъде независимостта на съда, а прокуратурата, дори когато е част от съдебната власт, трябва да бъде отчетна за своята наказателна дейност. По време на дебатите при първо четене на Законопроекта от ДПС, макар и устно, изразиха сходно становище с гореизложеното.

2/ Реформаторският блок внесоха два отделни пакета с предложения за промени в Конституцията. Вторият и по-радикален документ беше подписан и внесен в последния възможен ден от Радан Кънев, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов, Валентин Павлов и зам.-председателя на Народното събрание Иван Иванов. Не е тайна, че това са шест от седемте предложения на Инициатива „Правосъдие за всеки”, които гражданската инициатива популяризира от няколко месеца насам. Два пъти предложенията са били изпратещани до всички парламентарни групи и обсъждани с депутати от ГЕРБ, РБ и БСП. 

Две от предложенията за промени касаят прокуратурата. Едното от тях цели ограничаване на правомощията на Главния прокурор с премахване на „методическото ръководство” над дейността на всички прокурори. Институтът на „методическото ръководство” е неизяснен и все още няма конкретно правно тълкуване на смисъла му (според особеното мнение на конституционен съдия проф. Мария Павлова – виж решението). Макар и неизяснен (или именно защото е неизяснен), този институт е основа за огромните правомощия на Главния прокурор спрямо всички останали прокурори в страната, като тези правомощия са доразвити в разпоредбите на Закона за съдебната власт. Друго от 6-те предложения е за намаляване на мандата на Главния прокурор от 7 на 5 години, като на третата година ВСС да изслушва доклад на Главния прокурор за дейността на прокуратурата и ако докладът не бъде приет, да бъде предложено освобождаването. Трето предложение поставя на дневен ред създаването на антикорупционен орган - Заместник главен прокурор за борба с корупцията, който да е независим от Главния прокурор и да се избира и освобождава от Висшия съдебен съвет.

Сред шестте предложения за по-радикални промени са и тези за:

  • намаляване на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет;
  • установяване на явно гласуване на заседанията на съвета;
  • отпадане на възможността със закон да се уреждат административни актове, които не подлежат на съдебно обжалване.

Мотивите за последното предложение са, че в немалко закони се добавя тази забрана за обжалваемост - като например в ЗУТ, Закона за кадастъра и др. Няма реална причина да се изключи възможността за обжалване на отделни административни актове, особено ако те не се отнасят до националната сигурност на страната, какъвто е бил смисълът на изключението в чл. 120 от Конституцията.

След повече от 65 години е възможно да има парламентарен дебат за модела на прокуратурата, която все още действа по съветски образец /виж предната ни статия/. Крайно време е Парламентът да направи пълна ревизия на тази институция, която отдавна е загубила доверието на обществото и все повече се свързва с политическа и икономическа саморазправа – нещо, което не заслужават нито стотиците честни и професионално работещи прокурори, нито данъкоплатците.