Дебат върху принципите на изпълнителната власт

Word Format (Word Format)

Промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, целящи ограничаване на съдебния контрол при сделки, за които има одобрена стратегия за приватизация, са едно от най-дискутираните събития на седмицата. Тук няма да се спираме върху смисъла на тези промени, както и върху сделките, за които се отнасят. Бихме искали дa съсредоточим коментара си върху дебата в икономическата комисия, който сам по себе е показателен за философията и принципите на държавите действия.

1/ Правилата се създават, за да се спазват. Особено стриктни при спазването им би трябвало да са тези, които ги създават- в случая Народното събрание. Когато Народното събрание наруши създадените от него правила, то този акт е с трудно изчислими, но явно отрицателни последици върху обществото.

Текстът, върху който беше съсредоточена дискусията в комисията, е внесен от 95 народни представители от ПГ на НДСВ и ПГ на ДПС и гласи, че „Решенията на Агенцията за приватизация за избор на купувач, които се отнасят до приватизацията на търговски дружества, за които има одобрена стратегия, не подлежат на обжалване по реда по реда на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд.“

Самото внасяне на този текст нарушава две правила. Първо, съгласно чл. 71, ал. 2 от Правилника за работа на Народното събрание, направените при второто четене на законопроект предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.

В случая този текст, който няма нищо общо с гласуваните на първо четене поправки в закона, не само беше подложен на тричасово осъждане, но и беше приет. Второ, парламентарните групи нямат законодателна инициатива. Такава имат отделните депутати. В случая в законопроекта е включен текст, срещу който не стои нито едно име на народен представител. Исканията на опозицията да бъде представен списъка с депутатите, направили предложението, не бяха уважени.

2/ Въпросните поправки бяха мотивирани от председателя на комисията с изчитането на стенограма с изказване на Александър Божков при приемането на подобно ограничаване на съдебната обжалваемост на приватизационни сделки през 1999 г. В мотивите на Божков се изтъква, че приватизацията е търговска сделка между държавата и купувача и като такава би трябвало да се подчинява на общия ред, а не да се обжалва по административен път.

Тогава тези поправки бяха отменени от Конституционния съд. Валери Димитров и Константин Пенчев от НДСВ обясниха, че КС по правило допуска изключения при нарушаването на залегналите в Конституцията права за определени административни актове, когато това се налага от „по-висш обществен интерес“. Според тях случаят е точно такъв. Не е ясно обаче как е дефиниран този „по-висш обществен интерес“ и какви са критериите сделките с БТК и Булгартабак да се поставят в тази категория.

3/ Ограничаването на съдебния контрол върху приватизационни сделки, за които има одобрена стратегия за приватизация крие една сериозна потенциална опасност. Тя се изразява в евентуалното бъдещо мултиплициране на приеманите стратегии за всяка една сделка, при която могат да се очакват някакви проблеми. Това води до друг въпрос – каква ще е реакцията на сериозните инвеститори и тяхната склонност да участват в сделки, в които възможността им да си търсят правата по законов ред е силно ограничена? Вярно е, че остава възможността сделките да се обжалват по общия ред, но тогава те се обжалват за претърпени щети, а в случая с участието в приватизационна процедура такива щети или няма, или са трудно доказуеми.

4/ Контролът по законосъобразността на даден акт може да се извършва само от съда. Новият дизайн на контрола по сделките вече ще включва Министерския съвет, който ще одобрява административните актове на Агенцията за приватизация и Народното събрание по линия на парламентарния контрол. Според Валери Димитров има и възможност за санкция на Народното събрание – вот на недоверие към правителството, ако се сметне, че то с решението си е нарушило приетата от Народното събрание стратегия. Тук обаче се изпуска съвсем немаловажната подробност, че в рамките на 6 месеца не може да се иска втори вот на недоверие на едно и също основание. Тоест, ако има отхвърлен вот на недоверие на основание нарушена стратегия за приватизация на предприятие Х и след един месец правителството вземе решение, нарушаващо стратегията за приватизация на предприятие У, схемата на санкциониране чрез вот на недоверие е неприложима. Което пропуква цялата конструкция на хипотезата за контрол от законодателният орган над действията на изпълнителната власт.

5/ В края на дебата, непосредствено преди гласуването на обсъждания текст, Валери Димитров предложи за гласуване нов текст, който беше определен като „малка редакционна поправка“. Според тази редакция не подлежат на обжалване не само решенията за избор на купувач на Агенцията за приватизация, но и въобще всички решения на Агенцията на приватизация и на Министерския съвет за сделки, за които има одобрена стратегия за приватизация. Тоест, необжалваема е цялата процедура, а не само избора на купувач. В крайна сметка сред бурни протести и в резултат на последвалия скандал в комисията, Валери Димитров оттегли предложението си и подложи на гласуване първоначално обсъждания текст.

6/ Предвижда се посочените по-горе поправки да влязат в сила със задна дата – от 23 март 2003 г., а образуваните административни производства по ЗАП и ЗВАС срещу актовете на АП да се прекратят. Конституцията не забранява ретроактивното приемане на законови норми. Което не означава, че подобна промяна на правилата на играта със задна дата е оправдана. Защото правилата са за това, да създават сигурност на средата и да се спазват. Или може би не е съвсем така?

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.