Данъчни промени или данъчни проблеми
Миналата седмица Министерство на финансите публикува на сайта си няколко законопроекта, сред които „Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане” и „Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”. И двата са от голямо значение за икономическата активност, затова заслужават да бъдат разгледани по-отблизо.
С проектозакона за корпоративното подоходно облагане се въвеждат нови амортизационни норми за дълготрайните активи: за машини и производствено оборудване – от 30% на 20%, за компютри и софтуер – от 50% на 30% и за автомобили – от 25% на 20%. За предприятията това означава, че ще плащат по-високи корпоративни данъци на държавата, защото чрез ниските амортизационни ставки ще им се намалят разходите, следователно ще нарасне печалбата им и съответно данъкът, който се плаща върху нея. Промяната бива обоснована с факта, че поради спада в икономиката, производството реализира по-ниска натовареност на активите, поради което те се изхабяват по-бавно. По тази причина с новите ставки за амортизация би се постигнала по-точна и справедлива оценка на стойността на активите. Дотук добре, но от министерството явно са пропуснали да отчетат факта, че законът ще влезе в сила от следващата година, за която те самите прогнозират растеж на икономиката ни, който води до по-интензивно използване на активите. В този ред на мисли подобна промяна на амортизационните норми ще отнеме стимула на предприятията да инвестират в нови машини и оборудване, което всъщност ще забави растежа. Изхождайки от допускането, че министерство на финансите по-скоро би желало да стимулира икономическия растеж вместо да го забавя, стигаме до извода, че прокарването на подобна мярка е израз на отчаяните опити от страна на министерството да генерира допълнителни приходи, с които да захрани бюджета.
Промените в Закона за данъка върху добавената стойност, от друга страна, се налагат поради решение на Съда на ЕС вследствие констатирани несъответствия с правото на Общността. Според това решение трябва да се премахне различното третиране на груповите и индивидуалните настанявания. Въпросът е колко да бъде уеднаквената ставка за ДДС в туристическия бранш. Министерство на финансите лансира ставка от 14% като осреднена стойност от досегашните две – 7% за групови туристически настанявания и 20% за индивидуални. Представители на туристическия бранш, разбира се, незабавно надигнаха глас против промяната, аргументирайки се, че повечето от хотелиерите били силно задлъжнели. Този аргумент е несъстоятелен, защото решението за теглене на кредит се взима от съответния предприемач на негов риск и не би следвало да бъде използвано като инструмент за постигане/запазване на определени данъчни преференции, с които туристическият бранш разполага. Уеднаквяването на ставките за ДДС за всички туристически настанявания представлява положителна крачка от страна на Министерство на финансите, но то трябва да стигне по-далеч, прилагайки единната ставка ДДС за всички други стоки и услуги в икономиката (20%). Крайно време е да се преустанови практиката на този сектор да се дават привилегии, недостъпни за останалите сектори. От това ще спечелят и самият туризъм като стане по-конкурентоспособен, и потребителите, които ще получават по-качествена услуга. Ако министерството се поддаде на натиска от страна на туристическия бизнес и наложи ставка по-ниска от 20%, това отново би дало повод на други сектори да поискат преференциални ставки и за своите стоки и услуги. Какво ще направи Министерство на финансите тогава – ще свали ставките и за другите сектори? Сега е най-точният момент да бъдат уеднаквени ставките във всички сектори – ако не сега, когато приходите в бюджета са крайно недостатъчни, то кога?
* Стажант в ИПИ
