Данъкътвърху печалбата в Европа*
Данъкът върху печалбата оказва силно влияние върху решенията на предприемачите.Равнището на този данък е важно при международната конкуренция за привличанена капитали – страните с по-ниски данъчни ставки при равни други условияпривличат много повече чужди инвестиции, отколкото страните с високи данъци.
От друга страна, той е важен и за местните инвестиции в икономиката – аконивото на данъка е високо, местните инвестиции ще са по-малко, ще има ипо-малко предприемаческа активност.
От макроикономическа гледна точка данъкът върху печалбата е данък върхуинвестициите, а, тъй като инвестициите се финансират от спестявания, товае и данък върху спестяванията. Когато се облага с данък една стока, тя сепроизвежда и потребява по-малко, защото стоката става по-скъпа. По същатапричина, когато инвестициите и спестяванията се облагат с данък, това водидо по-малко инвестиции и спестявания в икономиката. В крайна сметка, по-малкотоинвестиции в икономиката означават по-бавно икономическо развитие.
В тази връзка Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическаасоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция“Макроикономически приоритети” прави изследване на ефекта на данък печалбавърху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбатабъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци,резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика.По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитиеи благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 – 4% по-високогодишно потребление всяка година след премахването на данъка.
Очевидно е, че ставката по данъка върху печалбата е важна за скоросттана икономическото развитие. Съответно е нормално да очакваме този данъкда е по-нисък в страните, които предпочитат да постигнат по-висок икономическирастеж. Ясно е, че най-вече бедните страни, или тези, които до скоро сабили бедни, поставят основния акцент върху високия икономически растеж иможем да очакваме именно те да имат и най-ниски данъци върху печалбата.
Това се потвърждава от данните – най-нисък данък върху печалбата в Европаима в бившите социалистически страни. От първите 15 страни с най-ниски корпоративниданъци, 12 са бивши социалистически страни, които са значително по-бедниот средното ниво на Европейския съюз. Останалите 3 страни са Ирландия, Исландияи Кипър – страни, които вече са относително по-богати заради поддържанетона ниски ставки по данъка върху печалбата.
В Европа страните с най-ниски данъци върху печалбата са Естония, Чернагора, Сърбия, Кипър, Ирландия, България, Латвия, Литва, Македония, Румънияи Унгария.
В Естония ставката по данъка върху печалбата е 26% /колкото е и ставкатапо данъка върху доходите/, което вече не е много ниска ставка сама по себеси. Има обаче едно важно уточнение – реинвестираната печалба не се облага.Според изследвания на данъчното бреме в Естония комбинацията от 26% ставказа разпределената печалба и нулева ставка за неразпределената печалба водидо ефективно облагане от само 6% на печалбата в балтийската страна. С другидуми, спокойно можем да приемем, че облагането на печалбата е най-нисков Естония в сравнение с всички останали Европейски страни. В резултат натова, заедно с други пропазарни реформи, Естония е на четвърто място в световнатакласации за икономическа свобода и се радва на много бързо икономическоразвитие.
От началото на 2005 година Сърбия намали корпоративния си данък до 10%,за да насърчи инвестициите, предприемачеството и ръста на заетостта в страната.В Черна гора управляващите отидоха още по-далеч като приеха 9% данък върхупечалбата. И там икономистите в правителството целят да ускорят икономическоторазвитие чрез по-ниските данъчни ставки. Тези две страни, отчитайки своятаизостаналост от европейския равнища на доходи, възприеха политика на поддържанена най-ниски ставки в Европа по данъка върху печалбата, за да могат в краткисрокове да осигурят висок ръст на икономиката и доходите.
Ирландия е един от най-показателните примери за положителните ефекти отниските данъци. Само преди 15-20 години тя беше бедна европейска страна,докато днес тя е втората най-богата страна в Европейския съюз. Това се дължив голяма степен на поддържането на най-нисък корпоративен данък в Европа,ниски осигуровки и малка намеса на правителството в икономиката. В моментаданъкът върху печалбата в Ирландия е 12.5%.
Основната ставка по данъка върху печалбата в Кипър е 10%, но за печалбинад определена сума ставката е 15%. По този начин Кипър се нарежда на петомясто в Европа по нисък корпоративен данък.
До момента данъкът върху печалбата в България беше 19.5%. От началото нанастоящата година, обаче, ставката по данъка беше намалена до 15%. По тозиначин България вече е на шесто място в Европа заедно с още три страни –Латвия, Литва и Македония.
На 13 юли 2004 година правителството на Латвия обяви, че възнамерява данамали данъка върху печалбата от 15% на 12.5%, най-вероятно през 2006. Потози начин данъчната ставка ще достигне нивото в Ирландия. Според вицепремиераАйнарс Слезерс и ръководителя на Латвийската търговска асоциация ХенрикДанушевич намалението на данъка ще насърчи инвестициите и икономическоторазвитие.
В Румъния и Унгария данъкът върху печалбата е 16%. През 2005 година най-голямае промяната на данъка в Румъния – само няколко дни след изборите и няколкодни преди началото на новата година правителството прие декрет за намалениена данъка върху печалбата от 25% до 16% и за въвеждане на плосък данък върхудоходите от 16% (намаление повече от два пъти на най-високата ставка). Отново,правителството аргументира данъчната реформа с необходимостта от ниски данъциза постигане на по-висок темп на икономически растеж и съответно по-бързонарастване на доходите на гражданите на страната.
В Унгария данъкът върху печалбата е 16%, но според Ernst & Young правителствотопланира намаление на ставката от 16% на 12%. От своя страна, Русия направинамаление на данъка върху печалбата от 35% на 24%.
Очевидно е, че данъчната конкуренция в Източна Европа работи много силнои ежегодно има значителни намаления на данъчните ставки. Това в някаквастепен се случва и в Западните страни. Австрия намали ставката по данъкавърху печалбата от 34% на 25%, с повече от една четвърт наведнъж; Холандияобяви намаление на ставките от 34.5% на 30%; новото правителство на Гърцияцели значителна редукция на данъка – от 35% на 25%; намаления на данъкавърху печалбата през последните години се случиха в почти всички западнистрани – включително Германия и Франция.
Според KPMG от 1996 година до 2004 година средната ставка по данъка върхупечалбата в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитиее спаднала от 37.6% на 30%. Най-вероятно тази тенденция ще продължи. Данъчнатаконкуренция и желанието на отделните страни да се развиват бързо са достатъчносилни фактори, които ще поддържат посоката към намаление на данъка върхупечалбата. Страните, които действат най-бързо и най-радикално в тази посокаимат всички шансове да поддържат високи темпове на икономическо развитие.
Таблица:Данък върху печалбата в Европа
|
Естония |
26% (0%[1]) |
|
Черна гора |
9% |
|
Сърбия |
10% |
|
Ирландия |
12.50% |
|
Кипър |
10% (15%[2]) |
|
България |
15% |
|
Латвия |
15% |
|
Литва |
15% |
|
Македония |
15% |
|
Румъния |
16% |
|
Унгария |
16% |
|
Исландия |
18% |
|
Словакия |
19% |
|
Полша |
19% |
|
Молдова |
20% |
|
Хърватия |
20.32% |
|
Русия |
24% |
|
Швейцария |
24.10% |
|
Словения |
25% |
|
Австрия |
<span lang=BGstyle='font-size:11.0pt;mso-bidi-font-size:8.0pt;font-fam |
