Данък върху лихвите? По-добре – не

През седмицата стана ясно, че в министерството на финансите се обсъжда възможността да започнат да се облагат доходите на българските граждани от лихви по депозити. Това е свързано с изискванията на ЕС да се третират еднакво доходите на чуждестранните и местните граждани и освен това с приложението на Директива 2003/48/ЕС в България.Директивата се отнася за лихвени плащания в рамките на Европейския съюз и се изразява в следното. Ако гражданин на Германия направи депозит в България, банката ще трябва да изпраща информация за доходите му на българското правителство. След получаването на цялата информация от всички такива институции българското правителство ще препрати информацията на германското, което ще има възможност да наложи данък върху дохода от лихви в България. По същия начин българското правителство ще получава информация за българските граждани, реализирали доходи от лихви в останалите страни, прилагащи директивата.Информацията, която трябва да събират и предоставят институциите, които извършват плащанията по лихвите, е следната:·         Самоличност и местоживеене на бенефициента;·         Наименование и адрес на плащащата лихви институция;·         Номер на сметката бенефициента или, ако липсва такъв, идентификация на задължението;·         Информация за лихвеното плащане;·         Данъчен номер, ако има такъв.Някои страни като Австрия, Белгия и Люксембург използват възможността да избегнат предоставянето на информация, като за сметка на това облагат съответните доходи с компенсиращ данък. В първоначалния период на прилагане той е 15%, като постепенно нараства и трябва да достигне 35%.В момента в България действително съществува разлика в третирането на доходите от лихви на местни и чуждестранни лица – доходите на чужденците се облагат с 15% при източника, докато тези на българите са необлагаеми. Тук трябва да уточним, че директивата се отнася само за физическите лица, но не и за компаниите.При тази ситуация съществуват 2 алтернативи – да се въведе облагане и за българските граждани, което означава да се увеличи общото данъчно бреме, или да се отмени облагането на доходите от лихви за чужденци и да се понижат приходите в бюджета.Първата възможност естествено би изглеждала привлекателна за всяко ляво-центристко правителство, тъй като ще остави на негово разположение още повече средства. Тя обаче, ще се отрази на доходите на хората и на склонността им да спестяват и след това да инвестират своите спестявания в банкови депозити. Тоест вероятно може да възникне ефект на преместване на част от спестяванията в други видове инструменти. Това е възможно да оскъпи привлечения ресурс на банките, тъй като клиентите им ще изискват по-висока лихва, която да компенсира данъчното им задължение.Тази директива на практика означава, че облагането на германски гражданин за неговите доходи от лихви ще бъде еднакво независимо къде инвестира парите си. Тъй като българските банки ще са задължени да предоставят информация на германското правителство. Това може да доведе до отлив на депозити към страни, които не прилагат директивата като Норвегия и Хонконг например. Цялостният ефект ще е отлив на капитали от ЕС в посока на тези страни, които не участват. Това означава и понижени възможности за вливане на капитали в България, които биха подпомогнали стопанския растеж.Друга негативна последица е, че разходите на банките ще нараснат, тъй като те ще трябва да събират повече информация за своите чуждестранни клиенти – физически лица. Това може да наложи разходи за промяна в информационните им системи и за обучение на персонала.Директивата за облагане на доходите от лихви е насочена към ограничаване на данъчната конкуренция и към намаляване на възможността на държави като българската да облагат доходите на хората, които реализират доход на нейната територия, с по-ниски ставки. Това е стъпка назад за Европейския съюз и по тази причина влизането в сила на директивата беше отлагано няколко пъти. Тя се приема по настояване на държавите, налагащи високи данъци като Германия и Франция, в опит да намалят изтичането на капитали от местните икономики.Въздействието на тази директива е негативно обаче, както за тях, но и в голяма степен за новите членове на ЕС.Заедно с това директивата задължава прилагащите я да събират информация н да я предоставят на отделните правителства. Правителствените служители обаче, биха могли да предоставят тези данни на недобросъвестни лица, които да ги използват в ущърб на хората, които са получили доходи от лихви от чужбина.Като цяло възможността от налагане на допълнителен данък не трябва да бъде използвана. Ако все пак се пристъпи към подобна мярка би трябвало по-високите очаквани приходи от това да се компенсират с понижение на данъчната ставка върху останалите доходи на физическите лица. Тенденцията през последните години е да се понижават преките данъци, а подобно действие би означавало точно обратното.

Понижението на данъците означава повече стимули за хората и по-висок разполагаем доход за тях. Въвеждането на данък върху доходите от лихви би било стъпка в обратната посока и затова е по-добре да не бъде предприето, тъй като дългосрочните последици за развитието на икономиката биха били негативни.