Данък върху финансовите сделки в Европа е нежелателен*

Въвеждане на европейски данък върху финансовите сделки (financial transaction tax, FTT) е нежелателно. Едва ли такъв данък ще неутрализира спекулативното поведение на пазара. Също така, настоящото предложение ще забави икономическия растеж. DNB (De Nederlandsche Bank) изчислява, че FTT ще причини на холандските банки, пенсионни фондове и застрахователи загуби за 4 млрд. евро годишно.

В края на септември 2011 г. Европейската комисия стартира с предложение за въвеждането на данък върху финансовите сделки (FTT) в Европейския съюз. С този данък ще се облагат покупките и продажбите на почти всички ценни книжа, включително акции, дългови ценни книжа и деривати. Данъкът върху акции и дългови ценни книжа ще бъде в размер на 0,1%, а на деривати – 0,01%.

С FTT Комисията има за цел да намали рисковата търговия (включително спекулациите) и да обложи финансовия сектор, за да се включи в заплащането за част от щетите, причинени от кризата. Въпреки това е съмнително дали предложеният данък в действителност ще реализира тези цели, като се има предвид, че със сигурност ще има негативно влияние върху икономиката. Холандия ще бъде засегната сравнително тежко от въвеждането на FTT поради големия си финансов сектор (включително пенсионните фондове). Отрицателните ефекти от гледна точка на икономическия растеж и арбитража[1] ще бъдат по-силни, ако данъкът не се налага в световен мащаб. Ето защо въвеждането на FTT,  по начина по който е предложен от Комисията, е нежелателно.

Спорно е дали въвеждането на FTT ще доведе до успешни резултати в противодействието си на спекулациите и други нежелани поведения на пазара, т.е. по някакъв начин да подобри финансовата стабилност. Съвсем логично такъв данък може да намали някои форми на арбитраж, но може също и да бъде причина търговците да преместят търговията си към други пазари/активи или да увеличат своя апетит за риск – подобен стремеж към по-рискова стратегия за търговия за защита на маржовете би влязъл в противоречие с целта на предложението на Комисията. Трудно е да се предвиди кой от посочените възможни ефекти ще се прояви в по-силна степен. Много съмнително изглежда твърдението, че FTT ще бъде ефективен в противодействието на волатилността на пазара – което е една от често цитираните ползи.

Освен това предложението на Комисията повдига няколко въпроса. Първо, по-ниската ставка върху дериватите, в сравнение с акциите, може да провокира арбитраж и непрозрачни финансови иновации. Второ, не е сигурно какъв ще се окаже точният данък върху една сделка, тъй като данъкът се отнася и за посредниците в сделка, следователно резултатът може да бъде „каскаден ефект“, които ще умножи процента на данъчно облагане. Трето, ефектите от въвеждането на FTT ще засегнат и репо-пазара[2], който в момента е основен източник на краткосрочно финансиране за банките. В обобщение, твърди доказателства, че FTT ще има нетен стабилизиращ ефект, липсват.

Холандия, със своя относително голям финансов сектор, ще допринесе относително  с висок дял в 57-те милиарда евро приходи, които Комисията очаква да донесе въвеждането на данъка върху финансовите сделки. Голяма част от приходите ще дойдат от банки и пенсионни фондове, тъй като механизмът на действие на FTT не различава спекулативното от нормалното пазарно поведение. По предварителни данни на DNB данъкът ще изземе от холандските банки, пенсионни фондове и застрахователи сума в размер на около 4 милиарда евро годишно. От тази сума около 2,0 млрд. ще дойдат от банките, 1,7 млрд. евро  – от пенсионните фондове и 0,3 млрд. евро  – от застрахователните компании. За банките по-големият дял в приходите се държи на търговията им с акции и дългови книжа, докато пенсионните фондове имат относително висок оборот с деривативни инструменти. Общият приход от FTT в Холандия ще бъде по-висок, като се вземе предвид и тежестта върху други сектори, които не са включени в оценката (като инвестиционни посредници).

Изследването е базирано на следните допускания. На първо място, въвеждането на FTT се предполага, че ще доведе до промяна в поведението, което от своя страна ще  намали търгуваните обеми. Оценката на DNB за този ефект е по-ниска от тази на Комисията, защото пенсионните фондове използват деривати за хеджиране срещу рисковете, свързани с лихвените проценти. Ако, в резултат на FTT, пенсионните фондове намалят броя на договорите за деривати, нетният риск може да се увеличи, което ще е нежелан страничен ефект. Приходите, участващи в FTT, в крайна сметка ще се отразят в по-високи разходи за клиентите на финансовите институции – осигуряващите се в пенсионни фондове и кредитополучателите.

Въвеждането на FTT ще забави икономическата активност, тъй като увеличава цената на капитала и насърчава заобикаляне на данъка. Данъкът върху търговията с акции и дългови книжа ще увеличи цената на капитала, , тъй като държателите ще поискат по-висока доходност, за да компенсират данъка. По-високата цена на капитала намалява инвестициите, като по този начин забавят икономическия растеж. Наличните оценки на въздействието, включително и тези на Комисията и на холандското бюро за анализ на икономическата политика[3], показват, че разходите, които FTT ще причини, ще са в същия мащаб, както и приходите от него.

Алтернативната цена между потенциално благоприятните ефекти върху поведението и неблагоприятното влияние върху икономиката ще бъде още по-висока, ако данъкът не се въведе в световен мащаб. Данък, който се въвежда едностранно в Европейския съюз, може да бъде заобиколен чрез преместване на бизнес операциите извън ЕС, т.е. да действа като бариера за чужди компании, които да се установят или да правят бизнес в рамките на ЕС. Отрицателните ефекти ще бъдат допълнително подсилени, ако данъците са въведени само в една част на ЕС, като например еврозоната. Това ще създаде още повече възможности за данъчно избягване и арбитраж. Съответно ще бъде по-добре, ако се вземат мерки, които са директно насочени към потенциално вредните форми на финансова търговия.

Ако въвеждането на FTT се окаже неизбежно, то глобалното въвеждане е за предпочитане, тъй като ще осигури равнопоставеност на международно равнище и значително ограничаване на свързаните с това икономически разходи.

 

*Статията представлява превод от бюлетина на De Nederlandsche Bank „Financial transaction tax in EU is undesirable ”, изготвен от Иван Тодоров, стажант в ИПИ.  Оригиналният текст на доклада на английски език може да намерите тук. 

 


[1] Финансов термин, означаващ получаване на печалба от разликата в цените на определена стока (например акции или валута), когато финансовият спекулант едновременно закрива противоположни заявки за продажба и за покупка. 

[2] Пазар, на който основна форма на търговия са репо-сделките. Те от своя страна представляват споразумение за прехвърляне на ценни книжа, при което продавачът (т.е. заемополучателят) поема ангажимент за обратното им изкупуване по определена цена на дадена бъдеща дата.

[3] Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis – http://www.cpb.nl/eng/

 


Свързани публикации.