Данъчните идеи на седмицата

Полза от унгарските събития?

Данъчното въображение на управляващата коалиция направи нещо като обратен завой – от закана за облагане на „високите” доходи към козметични намаления на облагането на доходите под 250 и между 250 и 600 лева. Това развитие очевидно се дължи на няколко обстоятелства.

Преди две седмици БСП все още настояваше за 28-процентно облагане на доходите на 1 400 лева. Идеята бе, че онези данъкоплатци, които плащат на НОИ по най-високия праг, са в списъка, няма къде да избягат и не ще избягат от примката на преразпределението. Очевидната глупост на това предложение бе посочена от коментаторите, от НДСВ, от вътрешно-партийната опозиция и от собствени депутати и не малко симпатизанти, които първи попадат сред потърпевшите.

В началото на седмицата Милен Велчев остроумно намекна, че въпреки общото мислене между унгарските и българските социалисти, фискалното поведение на България е точно противоположното на това в Унгария и лансира компромисно предложение за намаляване на данъците. И в края на седмицата, в отговор на основателни забележки и въпроси премиерът май каза, че идеите на неговата партия нямали нищо общо с унгарските, а колеги от партията лансираха споменатото по-горе успокоение.

Какво всъщност се предлага?

Неназованите от пресата експерти и лица на БСП предлагат следното.

Не е ясно точно какво ще се случи с доходите над 600 лева, но, изглежда, има два варианта – да се запази сегашното положение, или да има намаление до 22%. Изглежда много вероятно да има намаляване на корпоративното подоходно облагане, но сред социалистите няма единно мнение дали то ще бъде до 10 или до 12 на сто.
Здравият икономически смисъл не оставя съмнение, че разликите между равнищата на подоходното облагане (независимо дали ще бъдат намалени или не) и социалните данъци (финансирането на НОИ) увеличават сивотата на пазара на труд и оттам на икономиката, влошавайки общата събираемост на данъците. Въпреки този здрав смисъл БСП настоява за намаляване на осигуровките от 3%, което не решава проблема със стимулите за сивота.

Аргументът е, най-често, че „бюджетът няма да издържи”, но при това не се поставят под съмнение и не се анализира рационалността на никой сегмент от държавните разходи.
Предложението на г-н Милен Велчев и НДСВ е значително по-добре аргументирано и се свежда до следното.

Очевидно е, че търсенето на компромис с БСП е накарало г-н Велчев да не обърне внимание на облагането на физическите лица. Иначе въпросът какво да се прави с техните доходи произтича от неговия анализ.

Той сочи бюджетния излишък за 2005 г., който вероятно ще надмине 3% от БВП и се спира на вече общоизвестния факт, че ефектът на Лафер (когато правителствата намаляват данъците, хората ги плащат по-често) работи и в България и то дори в областта на „социалното” облагане. Г-н Велчев специално посочва, предполагам най-вече на БСП, обстоятелството, че въпреки намаляването на тези данъци (т.нар. вноски) от 36 на 30%, НОИ натрупва комфортен излищък. Това обстоятелство оборва основният аргумент на социалистите, а и на министъра на финансите, че фискът нямало да издържи.

Подобно на своите коалиционни партньори и на министъра на финансите, Милен Велчев не обръща внимание на скритите резерви в преструктурирането на държавните разходи. Но все пак онова, което предлага, ще доведе до търсене на такива резерви.

Какво все пак трябва да се прави?

Разбира се трябва да се приветства опита на Милен Велчев да използва аргументация и подход, с който едно време изразяваше публично несъгласие. Както следва да се приветства и самият пирует на БСП да мисли за намаляване вместо за увеличаване на данъците.

Общото между БСП и НДСВ се оказва именно мисленето по посока на намаляване на данъците, което е значителна промяна от времето преди изборите миналата година (когато БСП бе единствената партия, която искаше фактическо увеличаване на данъците). Тя може и следва да бъде закрепена с политически и законодателни действия. Т.нар. представителни организации на бизнеса не правят обаче нищо в тази насока.

След като има мислене към намаляване на данъците, те е лошо да се знае каква е целта. Очевидно, че и тази година бюджетният излишък и възможното орязване на държавни разходи, също както и преди – през 2003, 2004 и 2005, позволяват намаляване на облагането на корпорациите и физическите лица, заедно с намаляване на „социалните данъци” до поне 24% през 2007 г. (като започне преструктуриране на системата).

Има начини някои от промените към тази цел да стават постепенно. Това би се харесало на избирателите.