Данъчни ставки и благосъстояние

Word Format (Word Format)

1. В икономическата теория съществува така наречената Крива на Лафер (http://www.investopedia.com/terms/l/laffercurve.asp повече). Тя показва, че при ниски данъци при увеличаване на данъчната ставка приходите от данъка растат, но се стига до една точка, при която допълнителното повишаване на данъчната ставка води до намаление на приходите и при данъчна ставка от 100% данъчните приходи са нулеви. Това е така, защото никой не полага усилия, ако целият резултат от тях отива някъде другаде, а не остава при него. При тази ситуация едни и същи приходи от данъци могат да се получат при две различни данъчни ставки – висока и ниска. За министерството на финансите може да няма значение дали ще приложи висока или ниска ставка, но за данъкоплатците със сигурност е от голямо значение дали плащат 20% или 60% от доходите си като данъци, още повече, че високите данъчни ставки отблъскват инвестициите, намаляват стимулите за труд, предприемачество и поемане на риск и по този начин забавят икономическото развитие. Следователно когато данъците са прекалено високи те трябва да се намалят като от това данъкоплатците и икономиката ще спечелят, а правителственият бюджет няма да загуби. В България такъв много висок данък е вноската за обществено осигуряване и нормалната икономическа логика е да се намали.

2. В точка 1 разгледахме, че едни и същи приходи могат да бъдат получени от правителството при ниска и висока ставка и е рационално да се използва ниската ставка. Възниква въпросът дали е нужно още повече да се намалят данъчните ставки, т.е. трябва ли да се намалят бюджетните приходи и съответно разходи? Отговорът е да, защото:

а/ По-ниските данъци водят до това, че по-голяма част от ползите остават за този, който произвежда, което увеличава стимулите за труд, за инвестиции, за поемане на риск, за повишаване на образованието и квалификацията, което води до по-високи темпове на икономически растеж и по-бързо нарастване на благосъстоянието.

б/ Данъците се плащат от най-производителната и ефективна част от обществото и се разходват от най-неефективната част – правителствената бюрокрация (Това е така, защото публичният сектор изразходва чужди пари за непознати хора и няма стимул за ефективност, а частният сектор изразходва свои средства за собствена полза и има огромни стимули да бъде ефективен). Следователно намаляването на бюджетните разходи ще повиши ефективността на икономиката.

в/ По-високите данъци означават, че някои начинания, които биха могли да се реализират, няма да носят достатъчна възвръщаемост и няма да бъдат реализирани, т.е. икономическата активност е по-ниска при по-високи данъци.

г/ Например през 1990 година за САЩ е изчислено, че данъкоплатците биха спечелили 100 милиарда долара при намаление на данъците, а хазната би се лишила само от 11 милиарда, т.е. всеки долар загуба за бюджета води до 9 долара печалба за данъкоплатците. Това е така нареченото свръхданъчно бреме, при което един лев приходи за бюджета води до повече от един лев загуба за данъкоплатците и съответно всеки лев приходи, от които се отказва правителството, води до повече от един лев полза за данъкоплатците.

Чисто практически горните разсъждения имат отношение към идеята на правителството за използване на 100 милиона лева бюджетни средства за създаване на фонд за рисков капитал. Както вече показахме, данъкоплатците ще загубят милиони левове богатство, което няма да бъде произведено, инвестирано и потребено и в крайна сметка този фонд ще доведе до намаление на икономическия растеж, вместо до увеличение.

Виж също Lawrence B. Lindsey, „Revenue Maximizing Taxation is Not Optimal,“Report, Office of the Chairman, Joint Economic Committee, U.S. Congress, July 1997,

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.