Данъчни преференции за избрани или ниски данъци за всички?

Принципно има два начина, по които човек може да натрупа благосъстояние.Първият начин е съзидателен, а вторият – разрушителен. Разликата между тяхи от морална, и от икономическа гледна точка е огромна.

Първият начин за натрупване на благосъстояние от един човек е чрез производствона стоки и предоставяне на услуги, които са ценни за останалите хора. Втози случай като резултат на доброволната размяна и двете страни печелят– потребителят, защото получава тези блага, които са му нужни, а производителят,защото реализира печалби и чрез тях той от своя страна може също да си осигуриблагата, от които се нуждае. Този начин за натрупване на благосъстояниее доброволен и съответно морален. Той възнаграждава тези, които с упориттруд произвеждат нещата, които са полезни за техните съграждани като потози начин стимулира всички да се занимават с производителна дейност, увеличаващаблагосъстоянието на всички.

Вторият начин за натрупване на благосъстояние е чрез принудително отнеманена чужди блага, на чужда собственост. Най-видимото проявление на този процесе кражбата – при нея един човек се облагодетелства за сметка на друг човекбез неговото съгласие. По-невидимо проявление, обаче, е т.нар. узаконенакражба, т.е. вземането от един човек и даването на друг чрез държавнитеинституции. Най-голям шанс да се облагодетелстват от този процес имат тези,които са най-организирани, най-гласовити и с най-концентрирани интереси.Те успяват да прокарат решения, които са в техен интерес и в ущърб на всичкиостанали именно защото са организирани и интересът им е концентриран. Милионитехора, в чиято вреда е съответното решение, обикновено не са толкова организирании загубата за всеки от тях по отделно не им дава възможност и причина дасе противопоставят на решението, ако въобще разберат, че има такова решениеи то им вреди.

Да предположим, че се замисля данъчна преференция, при която 5 милионаданъкоплатци ще трябва да платят месечно 1 лев по-висок данък, а за сметкана това други 10 данъкоплатци ще получат данъчно облекчение в размер на5 милиона лева месечно. Очевидно е, че приходите в бюджета няма да се променят,но ще се промени структурата на данъкоплатците – всички данъкоплатци щебъдат с по-нисък доход от 1 лев месечно, а 10 данъкоплатци ще имат по 500000 лева месечно по-висок доход. Естествено е тези 10 данъкоплатци да саготови да финансират голяма рекламна кампания, показваща колко е важно точноте да получат данъчно облекчение, да са готови да лобират неуморно средполитиците чрез позволени и непозволени средства. От друга страна, петтемилиона данъкоплатци може никога да не разберат, че плащат по-високи данъци(особено ако става въпрос за косвени данъци) или, ако някои от тях разберат,за тях ще е неизгодно да се организират, защото разходите за координиране,рекламиране и лобиране в полза на тяхната позиция ще са по-високи от единиялев увеличение на данъка. Така виждаме, че когато малка и добре организиранагрупа лобира в свой интерес и в ущърб на голяма, но неорганизирана и неинформиранагрупа обикновено интересът на малката група печели за сметка на интересана обществото.

В такава ситуация се получават и допълнителни негативни ефекти – изкривяванена стимули и разрушаване на стойност. Изкривяването на стимулите е резултатот промените в благосъстоянието на отделните хора, получено чрез лобиране,което води до това, че и други хора имат желание да получат благосъстояниечрез лобиране. Така постепенно най-предприемчивите хора осъзнават, че епо-изгодно да измислят начини за убеждаване на правителството да им дадепреференции вместо да се опитват да произведат по-качествени и по-евтинистоки. Това е пагубно за икономическото развитие. Данъчните преференцииза някои хора и дейности от своя страна водят до изкривяване на относителнитецени и по-високи данъчни ставки за част от хората. Това води до загуба наблагосъстояние за обществото, тъй като разпределението на ресурсите не еоптимално и тъй като се увеличава данъчният “клин” между цената на еднастока и разходите за производството й.
Всички споменати вредни ефекти от преференциите водят до извода, че не бивада се прилагат преференции. Ако има възможности за намаление на данъчнотобреме, те трябва да са за всички, а не само за избрани хора, стоки или фирми.

През изминалата седмица бяхме свидетели на пореден опит за убеждаванена обществото и политиците колко е важно да се предоставят преференции зазакупуване на компютри. Очевидно в светлината на гореизложеното няма какда се твърди, че това ще донесе нетни положителни ефекти за икономикатаи обществото. Разбира се, вероятно ще има положителни ефекти за всички,които се занимават с продажби или сглобяване на компютри. Също така, най-вероятнодопускането на такава преференция ще има един от следните два ефекта:

· Ще се появи още една възможност за укриване на данъци – чрез деклариране,че е закупен компютър през годината, независимо дали това е така или не.Фалшиви фирми и фактури ще са хит в сивия сектор.

· По-вероятно е министерството на финансите да се опита да избегне укриванетона данъци като въведе изключително тежки, строги и бавни процедури за признаванена покупката на компютър за данъчни цели, с изискване за данъчна проверка,ревизия, попълване на десетки документи, изискване за навременно плащанена всички останали данъци и значително изчакване. Примерът с данъчната преференцияза общините с висока безработица, от която не се възползва почти никой именнопоради такива процедури, е съвсем уместен в случая. Така, дори тези, коитопродават компютри, може след една година много да съжаляват, че са си усложнилибизнеса чрез искането на данъчна преференция.

Също така може да се очаква, че ако компютрите се ползват от данъчна преференцияще има желание за ползване на такава и от хората, издаващи книги, вестници,списания; от хората, занимаващи се с образование, здравеопазване, наука,култура, изкуство, спорт; от хората, произвеждащи лекарства и храни; отхората, извършващи транспортни услуги; от хората, строящи къщи и т.н. Притова, фактът, че всички тези хора произвеждат изключително важни стоки иуслуги е неоспорим – хората използват почти целия си месечен доход за тях.Следователно не е толкова сложно да се обоснове нуждата от данъчна преференцияза която и да е от тези стоки и услуги. Което показва, че е по-добре дасе насочат усилията към общо намаление на данъците отколкото към споровемежду отделните отрасли кой е по-важен, кой е модерен и кой е моден.

Досегашната практика по данъчните преференции се състои в това, че всекииска данъчни преференции за себе си в ущърб на всички останали. По тазипричина в повечето случаи данъчни преференции не се получават, а когатосе получат резултатът е, че те идват заедно с административни регулации,данъчни проверки, попълване на безсмислена документация, значителна загубана време, повече корупция и в края на краищата от тях не се възползват тези,които са ги поискали. Дори понякога се случва това, което започва като данъчнапреференция за определени хора да се превърне след няколко години в данъчноутежнение за тях (например патентните данъци). В този смисъл, би било добрепредприемачите и техните организации да осъзнаят, че най-добрият начин теда увеличат благосъстоянието си не е да лобират за данъчни преференции засебе си в ущърб на останалите, а да подкрепят идеята за ниски данъци завсички. Само по този начин ще има трайни положителни ефекти както за отделнитекомпании и хора, така и за обществото като цяло и тези ефекти няма да сасамо краткосрочни, но продължаващи и увеличаващи се в по-дългосрочен план.Защото ниските данъци водят не само до незабавен ефект на увеличение надохода, но и до повече стимули за инвестиции, спестявания, предприемачествои труд, което ускорява икономическото развитие и увеличава благосъстоянието.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.