Данъчната политика на местно ниво през 2008

Общините в България вече имат повече правомощия по отношение на местните данъци от началото на 2008. Това обаче се оказва предизвикателство за повечето от тях. Освен определяне на размера на данъците върху имотите, данъка върху превозните средства,  данък смет и други такси (издаване на строителни разрешителни, например), те вече могат в определени минимални и максимални граници да определят и патентните данъци. Повечето още не са обявили намеренията си за патентните данъци, но крайният срок за това е 29 февруари и скоро ще има повече яснота.

Част от общински администрации вече обявиха вижданията си за данъчна политика и за съжаление тя е в посока увеличение. Ето и някои от обявените намерения (към 14 февруари 2008, най-вече по информация в пресата). Тепърва те ще трябва да бъдат гласувани от общинските съвети за да влязат в сила.

* Тук не се включват местните такси (смет, детска градина, за административни услуги и др.)

Общите коментари са:

1. За прегледаните градове увеличение се наблюдава там, където и сега размерите на местните данъци и такси са най-високи. Трябва да отбележим, че в София, където има проблеми с трафика и замърсяването на въздуха данъкът върху превозните средства не се променя значително, докато нарастването при данъците, свързани с недвижими имоти е голямо.
2. Градовете с висока активност (бизнес, строителство) увеличават най-драстично данъците. Това частично може да е оправдано с нарасналите разходи за всички общински дейности, произхождащи от това. Тази логика обаче няма дългосрочни положителни ефекти, а могат да се очакват само краткосрочни бюджетни излишъци.
3. В по-малките градове, където доходите са по-ниски са възприети възможно най-ниските позволени в закона размери на данъците. Неясно е какво щеше да стане ако общините имаха възможността допълнително да намалят облагането.
4. Бизнесът и гражданите тепърва ще сравняват данъчната политика на съседни общини. Бизнесът е значително по-гъвкав и не е изключено в следващите години да сме свидетели на опити за „преодоляване" на високи местни данъци (данък върху превозните средства например). Гражданите от своя страна имат по-малко възможности за избор, но те гласуват на следващите избори.
5. Информацията за бъдещата данъчна политика на общинските администрации са все още скрити от обществото. Само няколко общини публикуват намеренията си преди те да са гласувани. Обсъждането в общинските съвети често е наситено с политически битки, в които интересите на живеещите в общината се пренебрегват. Като цяло е много трудно да се получи пълноценен дебат по темата.
6. Данъчната политика е все по-мощен инструмент за общинската политика. С нея може в средносрочен период да се „насочва" развитието на града, да се привличат/отблъскват инвеститори и т.н. Затова е необходимо развитието на добър аналитичен капацитет в самите администрации, а не увеличаване на налозите на калпак. Не на последно място, познаването в подробности на местната икономика е много важно.