Данъчната политика до 2005 г. – две напред, две назад

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Правителството обяви намеренията си за данъчна политика до края на мандата. По-добре за всички заинтересовани е дебатът по данъците да започва май, а не например през октомври. Данъците се отразяват пряко на стимулите за правене на бизнес и усърдие в работата; те са измерител на стопанската свобода.

1/ Пазарът е „по построение“ достатъчно несигурен, с други думи – фирмите и без това си имат достатъчно проблеми, свързани с промени в търсенето, конкурентите, цените на ресурсите, и т.н., така че неяснотата на данъчното облагане създава допълнителна „неизвестна“ в уравнението. Всяка инициатива, която позволява дългосрочно планиране, има положителен ефект върху бизнес средата.

2/ Дългосрочният хоризонт на бизнес очакванията зависи не само от ранното оповестяване на правителствените намерения, но и от спазването им. Сегашното правителство изглежда възприема подхода на големи и подробни обещания, които бързо след декларирането се ревизират. Независимо от оценката ни за същинския ефект от неизпълнените обещания, важното е, че правителството бързо си сменя намеренията. Това разрушава доверието, независимо дали правителството декларира 2 или 10 годишни намерения.

3/ От гледна точка на общият критерий за справедливост, преместването на тежестта от преките върху косвените данъци е положителна тенденция. В крайна сметка, тъй като данъците са средство за финансиране на определен кръг услуги, осигурявани от държавата (образование, отбрана, съдебна система и прочие), редно е всички да плащат. Данъците върху потреблението постигат точно това – всеки, който живее в страната и купува стоки и услуги, плаща данък.

4/ Съмнително е обаче правителството да е избрало тази данъчна стратегия единствено от желание за подобряване на инвестиционния климат. Всъщност, по-вероятно е то да следва препоръките на различни изследователски и консултантски групи, според които събираемостта е по-добра при косвените данъци, и следователно – това е по-добре за стабилността на бюджета.

5/ Намаляването на преките данъци обаче e основна част от медийна кампания на правителството. Ставката за облагане на печалбата ще остане 23.5%, амортизационните норми за компютри и софтуер ще се увеличат от 30% (при използване на ускорена амортизация) на 50% и за транспортните средства – от 8% на 10%. При данъка върху дохода на физическите лица (който се плаща и от едноличните търговци), намалението ще е както следва:за доход на месец от:

250 лв. – 3.80 лв.

500 лв. – 2.80 лв.

750 лв. – 3.30 лв.

1000 лв. – 0.80 лв.

6/ Неслучайно всички сметки и прогнози се фокусират около данъчната тежест на т.нар. „среден данъкоплатец“ със „средни доходи“. Ако се разсъждава в контекста на представителната демокрация, „по-правилно“ е да намалиш с малко данъците на 2 милиона, за сметка на увеличение на 20 хиляди; нали всеки има един глас на изборите, независимо от дохода, имуществото и данъците, които внася. Остава да се надяваме Николай Василев и Милен Велчев да си дават ясно сметка, че богатството и просперитетът се създава най-вече на инициативата и усърдието на предприемачите и висококвалифицираните специалисти.

7/ На фона на всичко това, Николай Василев предлага преференции за дружествата, които се търгуват на фондовата борса. Ако можем да класираме данъчните преференции по икономическа безсмисленост, тази определено е „победител“. Докато например други се обосноват с международна конкурентност на отрасъл (туризма) или стимулиране на инвестициите в нови технологии (като нулевата ставка за инвестиции или бързата амортизация за компютри и технологии), тази преференция единствено увеличава таксите на комисията по ценни книжа и увеличава ползите за инвестиционните посредници.

8/ Идеята за различни минимални облагаеми суми според вида на работата ще има идентичен ефект на промяната в пенсионното осигуряване, за което вече писахме в „Регулиране на трудовия пазар, стопанска свобода и икономически растеж“.

9/ И накрая, за пореден път се говори за данъци, но не и за държавните разходи. Равнището на публичните разходи се приема за дадено априори, при това – на ниво от 40-42% от БВП, и се дава задача на данъчната администрация да събере средства за финансирането им. При това ограничително условие, самоутвърждаване от политическия избор, няма как да се намаляват данъците.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.