Дали Карл Маркс ще се смее последен ?

Карл Маркс загуби битката, но може би спечели войната.

Всички мислихме, че към края на 80-те, когато комунистическите режими в Източна Европа рухнаха под тежестта на собствената си политика, този факт, от една страна, по безапелационен начин ще дискредитира цялата му система, а от друга – че и идеологията на нейния създател ще изчезне напълно.
Но старият Карл Маркс може би ще се смее последен.

От всекиго според способностите, всекиму според нуждите.

Това представя по възможно най-простия начин идеологията на Марксистката философия, която за съжаление все още съществува. Ако в съзнанието Ви не се включва сигнал за тревога, това означава, че не сте разбрали същността на развихрящия се политически дебат в нашата страна, в САЩ. В обществото все повече се налага мнението, че всеки успял човек трябва да се чувства виновен и се предполага, че трябва да се предоставят пари на хората, които не са ги спечелили сами. Преди столетие на това се е казвало просия, а в наши дни „социално подпомагане”.

В САЩ имат много работа, а мексиканците нямат и се нуждаят от нея , следователно мексиканците имат правото да сдобият с тази работа.

Болниците извършват здравни услуги, а бедните хора се нуждаят от тях, следователно бедните хора имат правото да ползват услугите на болниците.

Бил Гейтс притежава милиарди долари, а правителството се нуждае от милиарди долари, следователно той трябва да прехвърли на правителството колкото то му поиска и то без да задава излишни въпроси.

(О, да! И защото той има толкова много пари правителството трябва да иска повече от неговите, отколкото от вашите пари. Те имат правото да го правят, нали така? От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите…)

Докато обсъждаме тази тема, правителството вече е прибрало милиарди долари от Бил Гейтс и други данъкоплатци, а в противовес на това безинициативните, глупавите и бедните се нуждаят от пари, следователно те имат правото да ги получат като вид данъчни кредити или под друга форма. Няма значение дали те плащат данъци или не. Те просто се „нуждаят” от тези пари – и те ги получават. Може да го наречете „придобит данъчен кредит” или просто комунизъм. И в двата случая става дума за една и също нещо.

От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите.

Ако вие работите здраво, би било нормално да се вбесите. Когато вие се опитвате с много труд да постигнете добър стандарт за вас и вашето семейство, на други места в обществото има хора, които предпочитат да не си дават толкова зор. Вие осигурявате здравни застраховки за вашето семейство, той (другият) не осигурява нищо. Когато някой член на вашето семейство се разболее и вие отидете в болницата, то при необходимост си доплащате (ако здравната услуга не се покрива от застраховката) и спазвате установените правила, даже ако се наложи да вземате пари на заем, но при всички случай вие правите нещата по правилата. Но когато член на „неговото” семейство се разболее, той ги завежда в болницата, изисква най-добрите грижи и когато накрая получи сметката, просто казва:” Ние не сме ли хора?” Вместо да потърси начин да си плати услугата, той просто изисква и остава на нас да му я платим под формата на по-високи здравни застраховки и по-високи данъци.

От всекиго според способностите, за всекиму според нуждите

Сега, преди някой да ме обвини, че затварям вратите на хората пред болниците и позволявам на хората да умират по улицата, нека да обясня: аз не вярвам в социалното подпомагане. Благотворителността сближава хората, социалните помощи ги разединяват и противопоставят.

Благородно е правителството, църквата или някой друг да помогне на човек в нужда, но е погрешно да карат хората да очакват да получат помощ при всяко едно затруднение, в което изпаднат. Това не е благотворителност, това е социална помощ.

Когато допуснеш един алкохолик да продължи да пие, като му помагаш да преодолее последствията от своята болест, то в никакъв случай не му правиш услуга – ти просто му помагаш да умре по-бързо и в същото време предизвикваш негодувание.

По аналогичен начин стоят нещата, когато давате възможност на непоправимите неудачници да избегнат последиците от недостатъчното образование, находчивост или пък упорит труд. Тогава вие просто ускорявате отношенията на подчинение и безизходица. И ако мислите, че заможните ще негодуват срещу ръката, която ги храни, то навестете поне за ден гетото в един голям град. Няма да усетите чувство на признателност.

В този случай Карл Маркс би казал:” От всички, защото те го притежават, за мен, защото аз, по-дяволите, много силно го искам”.

––––––––––––––––

(1) Франк Миеле е журналист от щата Монтана, САЩ; управляващ редактор на всекиднемника Интер-лейк дейли, в град Калиспел. През 2005 г. получава признанието „Най-добра вестникарска колона” на Монтанската вестникарска асоциация. Той е номиниран за носител на тазгодишната награда на името на Фредерик Бастиа за журналистика. За подробности по повод наградата – вижде рубриката „ние предлагаме”.


Свързани публикации.