Да си кажем нещата за политическото отмъщение към съдебната власт

Една година след последните изменения в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които бе направен опит да бъде уредена поне минимална независимост на съда от натиска на политиците и прокуратурата, управляващото мнозинство на практика обезличи достиженията от промените в Конституцията през 2015 г. и ЗСВ от 2016 г.

 Проблемът

Първо, с последните изменения на ЗСВ, гласувани от Народното събрание на 27 юли 2017 г., се въведоха кариерни бонуси за членовете на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) при изтичане на мандата им. Така управляващите ще се отблагодарят на вярното си мнозинство в Съвета като ще покажат и на новите избраници колко добре се отнасят към зависимостите.

Второ, членовете на професионални магистратски обединения ще са длъжни да декларират членството си. Тоест ще се броят членовете на неудобния Съюз на съдиите в България (ССБ) с цел да бъде търсена сметка на всеки един от тях, изразил обществена позиция. Справка – несъгласните с Цветан Цветанов съдии получават дисциплинарно уволнение. Пример е наказанието за съдия Мирослава Тодорова, определено от международната организация Съдии за съдии като политическа саморазправа[1].

Трето, ще могат да бъдат отстранявани неудобни съдии, прокурори и следователи, ако прокуратурата им повдигне обвинение за тежко умишлено престъпление дори без да е доказана вината им. Така набързо скалъпено прокурорско обвинение по информация от кафяви медии срещу съдията, който гледа твоето дело, може да го лиши от професия.

Ключ към разбиране на проблема

Лъжата като обществена нагласа

В общественото пространство вече повече от 20 г. за съда и съдиите се говори като за разюздани чиновници, облечени във власт, които пускат на свобода престъпниците. В допълнение към това им се приписват обвинения как постоянно бавят делата като ги връщат за щяло и нещяло на прокуратурата. Докладите на Инспектората към ВСС показват, че не у съда лежи вината за връщане на делата[2]. А неоспоримите факти казват и друго – прокуратурата и полицията са неспособни да събират правилно доказателства, въз основа на които да бъде съден обвиненият. Но многократно повторената лъжа взима правдоподобността от истината. Неогласените истини направиха възможен лъжовния модел „Аз ги хващам, те ги пускат”. Вследствие на това се прави съдебна реформа без тя да обхваща прокуратурата и полицията – реформира се само съдът и то в посока да се овладее, понеже едни опасни съдии, обединени в Съюз на съдиите, казват горчиви истини, които не остават незабелязани и застрашават живота на политическото статукво.

Малките успехи от 2015 г. и 2016 г.

Замисълът да бъде разделен Висшият съдебен съвет (ВСС) на две колегии – съдийска и прокурорска, целеше прокурорите в Съвета да не влияят на професионалните и дисциплинарни въпроси на съдиите. Така инструментариумът за натиск върху съда през прокуратурата беше съкратен.

На съдиите и прокурорите беше дадено право пряко да избират своите представители във ВСС. И съдиите взеха, че не избраха спуснатите им по списък кандидати за мандата на ВСС 2017 – 2022 г. Едва един се промъкна от шестима.

Въвеждането на съдийското самоуправление, т.е. съдиите във всеки съд да решават как да се управлява съдът, трябваше да възпита и открои у редовия съдия смелостта да стане сам лидер в съдебната система, самостоятелен от председателя на съда, с гарантирана му сигурност да бъде независим при решаване на делата без да плати с кариерата си.

По проблем № 1

При изтичане на мандата им настоящите членове на ВСС ще могат да си избират в кой съд, прокуратура или следствен отдел да постъпят. Например представляващият ВСС Димитър Узунов, станал популярен около скандала със смс-а до Борисов по Яневагейт, вместо да се върне като съдия в Районен съд – Сандански може да реши да постъпи в Софийска районна прокуратура. А това вече е привилегия, която заобикаля конкурса като способ за назначаване. Конституционният съд в свое решение № 14 от 1992 г. ясно казва, че привилегии се допускат само по изключение, когато това е обществено необходимо и социално оправдано. Но дори превратно да допуснем, че привилегията е оправдана, от кариерен бонус ще се ползват само тия членове на ВСС, които са били магистрати, а има такива, които не са – за тях бонус няма да има. Така дори самите членове на ВСС няма да бъдат третирани еднакво, което е особен случай на дискриминация. На посочените две основания текстът може да се счита противоконституционен.

По проблем № 2

Управляващото мнозинство целеше да ограничи конституционно гарантираното право на сдружаване на съдиите, прокурорите и следователите чрез заобикаляне на закона – не забраняваме да имате професионални съюзи, но ограничаваме възможностите да ги финансирате. След като не постигнаха това ГЕРБ и Обединени патриоти употребиха Закона за съдебната власт, за да решат частен проблем – ще броят членовете на Съюза на съдиите, а после един по един ще ги наказват по пътя на злоупотребата с право. 

Проблем № 3

Казано накратко, с измененията на чл. 230 от ЗСВ всеки прокурор и съдия може да бъде отстранен от длъжност, ако не се харесва на политиците, прокуратурата и дори на този, който е разследван и съден. Нужен е само „услужлив” прокурор да повдигне поръчково обвинение. А такива винаги се намират. Предвид това, че само ССБ изрази становище относно опорочения избор на Цацаров за главен прокурор, можем да допуснем защо се търси саморазправа с тази организация и кого ще ползва тази законова редакция.

В допълнение си представете как в малък български град местната мутра феодал, ползващ политически и прокурорски протекции, се въздържа да не спретне обвинение на съдията, който гледа делото му и е възможно да го осъди.

И тази законова недомислица е последица от неразбирането на народните избраници, че съдията се ползва от функционален имунитет и се води от вътрешно убеждение. Пише го в Конституцията (чл. 132) и Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 14). Съдията изпълнява функцията правосъдие и не може да бъде наказван за актовете, които постановява, освен ако с произнасянето им не извършва умишлено престъпление. Всеки съдия е носител на съдебната власт. Тогава, страхувайки редовия съдия, ние ще имаме правосъдие под страх от мутрите, прокуратурата и политиците.

Дефицитът на грамотност у състава на Правна комисия е очевиден – съдебната власт, като отделна от изпълнителната и законодателната, има правото, чрез ВСС, сама да назначава, освобождава и наказва магистратите. С промяната в ЗСВ по силата на акт на законодателната власт (Народното събрание) Висшият съдебен съвет ще е длъжен да действа при обвързана компетентност, с което губи конституционно правомощие – чл. 130, ал. 5, т. 1 от Конституцията. Така се погазва и принципът за разделение на властите, а и се нарушава йерархичната подредба на нормите – закон не може да отменя конституция. Отделно от това, отстранявайки магистрата, привлечен като обвиняем за умишлено престъпление, се потъпква принцип от римското право, а именно, че обвиненият е невинен до доказване на противното. Предвид факта, че мярката за отстраняване не може да се обжалва, отстраненият магистрат се лишава от право на защита. Все постулати в правото, разписани и в чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Но депутатите не възприеха изброените аргументи в тяхната многобройност и изчерпателност, които най-малкото са основание за противоконституционност.

И понеже е актуално да се говори за борба с корупцията и организираната престъпност, нека обясним: престъпленията биват няколко вида, като най-често се делят на формални и резултатни. Формално е престъплението, когато от него няма конкретен престъпен резултат, резултатно е, когато има реално увреждане. Е, в случая формалната некадърност на народните избраници при изработване на законови текстове в правната комисия на Народното събрание не пречи на никого – стига да не прераства в престъпна резултатна некадърност по приемане, а оттам и последващо прилагане на противоконституционни закони. Дали това ще се случи зависи от Президента – дали той ще упражни вето, а ако той не го упражни или пък ветото бъде преодоляно – от Конституционния съд.

 


[1] Виж тук становище на Judges for Judges: http://www.rechtersvoorrechters.nl/disciplinary-proceedings-against-bulgarian-judge-miroslava-todorova-implications-for-judicial-independence/

[2] Виж тук резюме на доклада: http://defakto.bg/2017/06/20/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89/


Свързани публикации.