Да поквариш очакванията. На рога на скритите допускания*

Предположете, че сте учен, и Ви е даден голяма сума, за да докажете, че митичният еднорог наистина е съществувал.

Знаете, че докато можете да покажете някакъв прогрес в доказването, че еднорогът може да е съществувал, сумата ще Ви бъде давана отново всяка година, при условие, че някой друг учен не покаже значимо доказателство, че еднорогът не е съществувал.

При такива условия имате много голям стимул да отхвърляте голяма част от доказателствата, че той не съществува, и да представяте всяка година данните, които доказват, че еднорогът е съществувал. Също така имате голям стимул да атакувате всеки учен, който задава сериозни въпроси или предоставя доказателства, че еднорогът не е съществувал.

Може даже да стигнете дотам, че да ги наричате с очернящия термин „отрицатели на еднорога" и да опитвате да използвате влиянието си заедно с други учени, които получават суми зависими от съществуването на еднорога, за да предотвратите отрицателите да публикуват откритията си в престижни научни журнали.

Наскоро пуснатите имейли (от хора, които бият камбаната, или хакери, в зависимост от предразсъдъците Ви) между някои от най-познатите учени, подкрепящи глобалното затопляне, показват, че те са се поддали на общочовешката склонност да пазят територията си, както и джобовете си, въпреки доказателствата.

Като икономист, а не климатолог, следвах внимателно дебата в продължение на години. Стана пределно ясно, че много хора от лагера на човешката роля в глобалното затопляне имат финансови интереси заради държавните пари, които получават. (Това не намеква, че повечето учени са продали честността си за държавни пари.)

Знае се, че в последните неколкостотин години Земята преминава през периодични цикли на охлаждане и затопляне. Легитимният дебат е за това до колко човешката роля в емитирането на въглероден диоксид (и други парникови газове) допринасят за сегашния цикъл, ако въобще допринасят, и дали е по-ефективно (или дали въобще е възможно) да опитваме да настройваме промените в климата, или просто да се адаптираме към него чрез инженерни промени (като например дигите в Холандия) и строене по-далече от бреговете.

Колегите ми от Института Катон са намерили много висококвалифицирани учени по климата (от които стотици са готови да подпишат публично изявление), които сериозно поставят под въпрос голяма част от „науката" зад много от законодателните и други искания за публична политика на лобито за глобалното затопляне.

Медиите обикновено доста бързо разбират и публикуват конфликти на интереси на официални държавни лица, когато става дума за договори за строежи на пътища и други подобни, но изглежда са слепи за конфликтите на интереси на учените и други, които твърдят, че са безпристрастни. Докладът за измененията на климата на ООН се счита от много хора в медиите и политическия свят за златен стандарт на истината, когато става дума за доказателства за климатични промени – който сега знаем, че е бил подправен. Това, което медиите и политическата класа трябва да правят, е да намерят висококвалифицирани климатолози и други свързани научни експерти без финансови или други интереси (което включва финансиране или от правителства, или от сектори, които може да имат икономически интерес), за да дадат независими оценки на доказателствата и аргументите на всички източници.

От моето лично икономическо поле, ние откриваме едно международно лоби за увеличаване на данъците, чийто членове са зависими от държавно финансиране (директно или косвено), което безспирно лобира за повече данъци и регулации, които увеличават властта на политическата класа. Лобито редовно пренебрегва доказателствата, че почти всички правителства облагат и харчат на нива много над тези, които оптимизират благосъстоянието и растежа, и че повече данъци и разходи намаляват едновременно икономическите възможности и индивидуалните свободи.

Отново пренебрегвайки доказателствата от почти навсякъде, че по-голяма държава прави нещата по-зле, а не по-добре, защитниците на по-високи данъци също твърдят, че държавата е единствената положителна сила, и че ако правителствата имаха повече пари, щяха да правят нещата по-добре и щяха да пропиляват по-малко.

Сенатор Джуд Грег, републиканец от Ню Хемпшир, и Сенатор Кент Конрад, демократ от Северна Дакота, предложиха нова, двупартийна комисия, която да се занимава с държавния дефицит, и вече има 31 спонсора. Защитниците знаят, че в крайна сметка тази комисия ще предложи намаляване на държавните харчове и увеличение на някои данъци. Те са или интелектуално невежи, или корумпирани, защото усилията се фокусират върху дефицита, който е производен на истинския проблем – изключителното правителствено харчене – с което нито една партия няма интелектуалния или морален кураж да се справи сериозно.

Можете ли да измислите нещо интелектуално по-нечестно от това да кажете, че реформа в здравеопазването ще застрахова много повече милиони хора, няма да добави към дефицита, няма да доведе до увеличение на данъците за никого освен за богатите, и ще „наклони кривата на разходите надолу"? Хмм…

Бизнесмените биват глобявани и пращани в затвора за това, че правят грешни твърдения какво техните стоки или услуги ще направят. Ако стандарта на лъжливите твърдения бъде приложен върху политическата класа (и тези, които представят лоша информация като факт), колко хора от Конгреса, администрацията и масовите медии няма да попаднат в затвора?

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 17 декември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.