Да освободим свободните професии

Автор: Зорница Славова / 22.06.2018
2 гласа, средно: 5.0 от 5

От години Европейската комисия (ЕК) изследва регулирането на т.нар. свободни професии и негативите от тежките регулации, които затварят пазара, ограничават конкуренцията, понижават качеството и оскъпяват професионалните услуги. За България проблемът е особено актуален, тъй като регулациите при професионалните услуги са особено тежки и постоянно нови и нови гилдии[1] искат да се саморегулират с целия спектър от ограничения[2].

През последните няколко години ЕК публикува няколко изследвания на регулирането на свободните професии. Докладите дават емпирични доказателства за ефектите от регулирането и отражението им върху засегнатите сектори, потребителите и икономиката като цяло в шест европейски държави и редица изследвани браншове – Австрия (4 професии), Полша (22 професии), Германия (94 занаята), Гърция (11 професии), Италия (9 професии) и Великобритания (2 професии).   

Докладите са базирани на изследване на тенденциите и условията на съответните пазари преди осъществени реформи към либерализиране на изискванията за упражняване на професиите, както и след това. По този начин изследванията показват с актуални примери как отмяната на регулации води до повече конкуренция и повишаване на заетостта, а оттам и до по-ниски цени и по-високо качество.

Бум на таксита, треньори, брокери и гидове в Полша

През 2013 г. в Полша отпада задължението всички таксиметрови шофьори да преминават специални курсове и изпит за упражняване на професията. В някои градове, обаче, изискването продължава да се прилага. През следващите две години ясно се наблюдава как лицензите за таксиметрови шофьори в градовете без задължителни курсове и изпити нарастват много по-бързо от тези в градовете, при които доказването на квалификация остава (с 4,5 п.п.). Броят на фирмите, които предлагат услугата, пък се стабилизира след сериозно свиване в периода 2009-2013 г. (с по около 5,3% годишно). Докладът включва и изследване на качеството на услугата, но изменения при него не се наблюдават. В същото време премахването на една от пречките за навлизане на пазара и увеличаването на конкуренцията води до намаляването на цените на таксиметровата услуга в Полша за първи път от поне 10 години.

Реформата обхваща и либерализиране на редица други професии, където също се вижда значителни позитивни ефекти по отношение на заетостта, цените и избора на услугите. Заетите в охраната нарастват с по 20% за година след реформата от 2013 година. Пълната дерегулация на брокерите и агенциите за недвижими имоти пък води до увеличаване на наетите в сектора, броя на фирмите и строителството на жилищни и нежилищни сгради. Премахването на задължителните курсове и изпити за туристическите гидове води до увеличаване на броя им и намаляването на цената на услугата, както и до увеличаване на разнообразието от дейности, предлагани в сектора.

Фризьорът на Меркел в Германия работи незаконно

През 2004 г. Германия премахва редица регулации за упражняване на различните видове занаяти. За 53 от общо 94 занаята изискванията за специфична квалификация се премахват, а за останалите се намаляват частично. Отварянето на пазара води до огромен ръст на заетите в следващите 10 години. Това включва и повишаване на заетостта на по-ниско квалифицирани занаятчии (без специално образование), но изследването показва, че гарантирането на качеството на услугите и продуктите на занаятчийството може да се постигне и чрез по-малко строги инструменти, голяма част от които вече са широко разпространени в Германия. Сред тях са предоставянето на гаранции, използването на търговски марки, развиване на търговските вериги и т.н. Освен това, не се открива връзка между строгите регулации за упражняване на професията и повишаване на качеството на работа, а по-скоро по отношение предпоставките за увеличаване на корупцията и размера на сивия сектор.

Анекдотично доказателство за това, че лицензите, задължителните курсове и изпити не гарантират качество е фактът, че фризьорът на бившия канцлер Герхард Шрьодер и на сегашния, Ангела Меркел, няма квалификация и работи „по изключение” от закона в годините преди реформата.

Гневни адвокати и аспирин в супермаркетите  в Италия

През последните две десетилетия в Италия се правят редица опити за промяна на съществуващите ограничения при регулираните професии, но сериозният отпор на гилдиите проваля всеки от тях. Все пак през 2006 г. без консултации с браншовите организации правителството отменя минималните цени на професионалните услуги, застъпени при адвокати, нотариуси, данъчни консултанти, инженери, архитекти, геолози, лекари, психолози и журналисти. Следват стачки и лобиране за нови законопроекти от страна на браншовите организации. Заради очаквания, че приходите ще им ще намалеят, редица камари дори запазват изискването за минимални цени в противоречие със закона.

Реформата включва и либерализирането на пазара на лекарства без рецепта, което позволява на супермаркетите да навлязат на силно регулирания пазар в пряка конкуренция с аптеките. И в този бранш има сериозни недоволства, но промените остават в сила.

В крайна сметка реформите водят до повишаване на заетостта в тези сектори и увеличаване на търсенето на млади специалисти.

Освобождаване на свободните професии в Гърция  

През 2010 г. Гърция намалява драстично регулациите върху свободните професии, както по отношение на навлизането в професиите, така и при дейността им (включително премахване на лицензи, различни регулации на формата на бизнеса, минимални цени и такси, забрана за реклама, географски ограничения). Изследването е върху 11 професии: адвокати, нотариуси, одитори, счетоводители, зъболекари, физиотерапевти, таксиметрови шофьори, екскурзоводи, брокери, спедитори и оценители. Емпиричният анализ ясно показва, че либерализацията има траен положителен ефект върху заетостта, цените на услугите са намалели, а качеството се е повишило заради конкурентния натиск.

Всички изследвания показват, че саморегулирането на свободните професии често води до ограничения на конкуренцията и свободния пазар в засегнатите сектори и трябва да се прилага внимателно, под независим външен контрол и след оценка на въздействието. В България това не се прави. Освен крещящия международен опит, Комисията за защита на конкуренцията също периодично публикува изследвания за негативните ефекти от тежкото регулиране, ограничаването на конкуренцията и ощетяването на потребителите в редица браншове, но те не дават резултат. Изглежда все още интересите на гилдиите и установените играчи са по-силни от интересите на потенциалната конкуренция, клиентите и всички граждани. 


[1] В последния месец - зъботехниците, помощник-фармацевтите и автомобилните превозвачи, за които писахме миналата седмица.

[2] Подобно на регулациите при одитори, архитекти, инженери, фармацевтинотариуси, адвокатизанаятчии.