Чуждестранен инвеститор ли е данъкоплатецът?
Word Format
(Word Format)
Тази седмица вицепремиерът Василев обяви публично, че за съгласуване в Министерски съвет е внесъл документ, с който ще се създаде междуведомствена постоянно работна група по т.нар. офсетни програми. По идея на директора на Агенцията за чуждестранни инвестиции Езекиев тези програми ще ‘увеличат’ чуждестранните инвестиции по следната схема: държавата получава инвестиция или лицензна технология, като в замяна ще възлага на ‘водещ’ доставчик поръчка или някаква привилегия (виж повече).
В групата ще влязат служители от всички ключови министерства, които се занимават с големи обществени поръчки, и където биха могли да се използват т. нар. офсетни програми или методи (по информация, публикувана в „Фокус“).
Няколко са въпросите, които поражда тази идея.
Не е ясно как тази работна група ще изпълни изискванията на Закона за обществените поръчки. А тези цели са изрично записани: да се създадат процедури, които да гарантират прозрачност, ефективен контрол и условия за конкуренция при разходването на бюджетните и така наречени обществени средства (чл.2).
Практика при подобни групи е решенията да се взимат, без да се обсъждат ефектите от гласуваните мерки с всички засегнати, а само с облагодетелстваните и изрично поканени за участие бизнес интереси. И противно на общоприетите разбирания, че такива работни групи се сформират, за да подобрят решенията в администрацията, тази определено няма да подобри политиката в обществените поръчки. Реалната опасност е групата да проработи, като създаде прокорупционна среда за администраторите и стимули в бизнеса да разчитат на държавната подкрепа. При това все с благородни намерения: да се привлекат повече инвестиции в стопанството на страната.
Освен това явно в Министерски съвет не са се запознали и с приетите през април миналата година промени. Ако допреди измененията поръчки можеха да се възлагат, за да ‘стимулират икономическото развитие’ (отменен чл.2.т.4, предложение на ИПИ в публично разпространено становище до народните представители, повече), то сега такава възможност няма. Поне не е записана в закона.
А явно това е идеята за инвестиции през т.нар. офсетни програми. Схемата е по-проста, отколкото изглежда.
Вариант 1. Вие внасяте данъци, държавните институции ги харчат. За да не се изкушават да ги дават, на когото те изберат, трябва по закон да открият офертна надпревара, т.е. обществена поръчка. Ясната опасност конкурентът да предложи по-добра цена, подобрява офертите на кандидатите. Резултатът е конкурентна цена и прозрачна процедура как се харчат парите на данъкоплатците.
Вариант 2. Предложените офсетни методи създават работа на една междуведомствена постоянно действаща група по тези въпроси. Там се решава кои инвеститори да се ‘привлекат’ с привилегията да ползват пари на данъкоплатците, при това осигурени без конкуренция. Критериите не са ясни, но могат лесно да се предвидят.
Вие пак внасяте данъци, държавните институции пак ги харчат. Разликата е, че Агенцията за чуждестранни инвестиции отчита добре свършена работа. И всеки данъкоплатец вече е чуждестранен инвеститор в националната икономика.
