Чудомир, събиране на данъците и агенция по приходите

Битува мнението, че като се раздели Министерството на финансите на Министерство на приходите и Министерство на разходите, целият фиск ще започне да работи много по-добре.

Казано по-иначе, ако използваме един персонаж на Чудомир, положението изглежда така.

Ако си обикновен човек, онова, което получаваш, попада в графата “взел Кольо”, а онова, което преотстъпваш – отива в рубриката “дал Кольо”. Ако обаче си правителство (министър на финансите), парите, с които работиш , не са твои. Ако държавният “Кольо” е една институция, у него възниква конфликт на интереси – той хем трябва да пази онова, което взема, хем трябва да го харчи. Понеже парите не са негови, невнимателното отношение с тях е основен риск.

В действителност обаче решаването на този конфликт е по-сложна работа и не се свежда само до разделянето на работата, оставката на един “Кольо” и замяната му с друг, пък било то и жена.

Отговарящият за приходите би могъл да работи, ако обикновеният данъкоплатец Кольо връзва добре сметките и смята, че онова, което дава на правителствения “Кольо”, е поискано от него на някакви справедливи основания.

Приходи, данъци

Обикновено под приходи във фиска се разбират само така наречените чисти данъци и други берии. От гледна точка на нормалния Кольо това становище е погрешно.

Той по-скоро схваща данъците по-широко, както Жан-Батист Сей:

“Данъчното облагане е прехвърляне на част от националния продукт от ръцете на отделните хора в тези на правителството с цел да се финансира обществено потребление или разход. Както и да се нарича това прехвърляне – данък, принос, задължение, акциз, мито, помощ, субсидия, дарение или доброволен подарък, то всъщност е тежест, наложена върху отделните хора (били те в лично или в корпоративно качество) от управляващата в момента сила с цел доставка на потребление, което тя може да смята подходящо за сметка на хората. Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на думата.” (1)

Очевидно е, че според Сей данък е всичко, което по принуда се дава на правителството плюс онова, което то създава като алтернативен разход и пропуснати възможности за онези, които създават някакъв продукт. Всички приходи на правителството са по-точен измерител на данъчните задължения.

Малко по-обикновено казано, данъци са и данъците, и квази-данъците, и дейностите, исторически иззети от правителството, било като експроприация на експроприаторите (най-силно разгърнала се през 1944-1948 г.), било като задържане на експроприираното от правителството в наши дни.

Събиране на данъците

Сей няма точно определение на събираемостта на данъците. Но ми се струва логично да се смята, че реалната събираемост е: “постъпилите в действителност данъчни приходи по линия на дадено задължение, съотнесени към сумата на задълженията на всички задължени лица: юридически и физически”.

Справедливост

И тук няма точно определение, нито от Сей, нито от Чудомир. Но в общи линии и при двамата (а и при много други писатели), справедливостта може спокойно да бъде разпозната по следните показатели на данъчното облагане:

1. Равенство пред закона, който е приет по легитимен (т.е. считан за най-подходящ ) начин;

2. Доброволност на изпълнението на задълженията;

3. Свобода на солидарността, на решението Кольо или Павел да дадат “риза на ближния”;

4. Съответствие на онова, което даваш, на онова, което очакваш да получиш.

Действителна справедливост и събиране на данъци

И най-беглият преглед на историята на налагане и събиране на данъци в България показва, че:

• Различните Кольовци не са равни пред закона,

• Доброволността е най-слабо застъпения елемент в цялата система на облагане,

• Затова няма и свобода

• И има осезаемо несъответствие между даване и получаване.

Доказателствата за това заключение са много и очевидни.

1. По линия на доходите на физическите лица събираемостта е 12-14 на сто,

2. По линия на корпоративното облагане 80 фирми допринасят за около 85 на сто от приходите,

3. Онези, които са призвани да събират данъците обикновено са в дъното на най-големите данъчни измами, така както те стават известни на широката публика,

4. Онези, които финансират държавната система – самото правителство, държавните предприятия, здравеопазването и образованието – плащат за същите услуги два пъти, защото ги получават от частни доставчици (като платеното не намалява облагаемия доход),

5. Призната от държавния “Кольо” сума само на два такива разхода – за здраве и обучение – е 3.8 милиарда лева, т.е. повече от 1/5 от планираните правителствени разходи за 2006,

6. Данъкът време (разходът на време за работа с администрацията), т.е. времето, което хората й “даряват” е минимум 1 000 000 работни дни (онова, което подлежи на пресмятане ) .

Извод

Съсредоточаването на вниманието само върху събирането на данъците, разбрани в битуващия органичен смисъл, е сравнително малка част от онова, което фискът трябва да прави. Агенцията по приходите е само инструмент на събирането на данъците. Независимо от това дали нейните служители ще носят пистолет, ще имат правото на влизане с взлом или правото на извънредна брачна нощ с данъкоплатците, системата на събиране няма да проработи.

––––

(1) Жан Батист Сей, Трактат по политическа икономия, кн. ІІІ, гл. VІІІ, 1803.