Четенията на проектозакона за намаляване на лицензионните и разрешителните режими
Word Format
(Word Format)
Вчера (четвъртък, 8-ми май) Комисията по икономическа политика продължи прекъснатото от ваканцията второ четене на законопроекта, целящ въвеждането на известен ред в административните пречки пред навлизането в пазара.
За съжаление това стана при крайна незаинтересованост на пресата – дори тази, която претендира, че се занимава с наблюдение на стопанската политика и средата за водене на бизнес.
Обсъжданията наподобяват лаборатория за мисловни експерименти за това как правителството може да се меси в икономиката и да защитава свободата на гражданите да се заемат с бизнес. Възгледите на народните представители не са вкоренени в някаква партийна догма. Желанието на всички да допринесат за изпълнението на целта на проекта е свободно от нормалното за парламентарните обсъждания политическо позьорство. Такива обсъждания в комисията не е имало от времето на дебатите по уредбата на ипотечните облигации.
Досега са приети първите шест разпоредби. Те определят:
“ какво е административен контрол;
“ какви са основанията за регулиране и контрол (т.е. националната сигурност, парите, здравето и свободата на другите, плюс околната среда и чл. 18 от конституцията);
“ изискванията да се отчитат разходите за съобразяване със и прилагане на законите;
“ изискването тези квази-данъчни тежести да се налагат само със закон при публичност на намеренията за такова налагане и на бариерите (които не трябва да надвишават административните разходи) за различни разрешителни.
Засега има само две не особено добри развития от първоначалния замисъл на проекта.
Първо, в чл. 2 (още във внесения вариант на проектозакона) като основание за регулиране бе добавен и т.нар. „обществен ред“ – понятие, което не е ясно определено в законодателството и което в бъдеще ще дава основания за разширителни тълкувания.
Второ, по неизвестни причини (още на заседанието преди ваканцията) депутатите Димитров, Пенчев, Мингова и Механдов оттеглиха предложението (съществувало в първоначалните варианти на проекта) за предварителен анализ на алтернативите на регулирането и държавната намеса.
По начало може да се говори за няколко типа такива алтернативи.
1. Отказ от приемане на какъвто и да е регламент. Иначе казано, предполага се, че пазарът, общото законодателство за договорите, правата на собственост и (например) застраховането решават проблемите, които първоначално администрацията е формулирала. Често идеите за ново регулиране произтичат от неуспех на предишни опити за намеса. Очевидно е още, че когато разходите по съобразяване и прилагане на законодателството са повече от ползите, по-добре е нищо да не се предприема.
2. Саморегулиране, когато дадена област от обществения и стопанския живот сами учредяват правила за поведение и контролират тяхното спазване, без да установяват монопол.
3. Съвместно регулиране. То се появява, когато саморегулирането е подкрепено от законодателен акт.
4. Квази-регулиране, което се случва, когато вместо нормативни актове се издават инструкции или се въвеждат препоръчителни и/или доброволни стандарти.
5. Информационни и образователни мероприятия, т.е. такива мероприятия, които сочат възможни рискове и начините за тяхното отбягване или намаляване, както и изисквания по разкриването на информация, която би позволила самозащита и правилен избор.
6. Стимули за едно или друго поведение, за ползване на определени ресурси, стоки и услуги, като при това се има предвид, че плащанията увеличават разходите за дадена дейност, а субсидиите ги намалят.
7. Търговия с или освобождаване на размяната на определени права и ресурси.
Възможни са различни съчетания между тези седем алтернативи.
Нищо не би пречило изисквания като това да се разглеждат ползите, разходите и алтернативите на законодателството да залегнат в един бъдещ закон за нормативните актове. Иначе целите на този проектозакон ще се окажат трудно изпълними. Разбира се, остава възможността представителните организации на бизнеса и всички, които се интересуват от анализ на законодателството, да правят собствени сметки и предлагат собствени алтернативи.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
