Частна собственост?

В Конституцията на Република България е записано, че частната собственост е неприкосновена. Това твърдение беше често използвано през последните дни във връзка с предложените от Министерски съвет промени в Закона за държавната собственост. Оказва се, че управляващите застават твърдо зад идеята за неприкосновеност. Просто от време на време собствеността ще става неприкосновена за самия собственик.

Всъщност, „общественото недоволство" се надигна поради факта, че се предвижда държавата да може да отчуждава принудително частни имоти по ускорена процедура не само за публични, но и за частни инфраструктурни обекти. Това се извършва при „наличие на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин". Прави впечатление формулировката, че „независимо от собствеността си, националните инфраструктурни обекти са с еднаква обществена значимост – те са предназначени за задоволяване на интересите на цялото общество или на определени групи от него". Разбирането, че както държавните, така и частните проекти са важни за обществото и отделните хора е напълно нормално и логично. Това обаче далеч не означава, че някой има правото да отчуждава каквото и да е било.

Какво всъщност, означава държавната или обществената нужда? Според едни, например, по българското черноморие трябва има само безлюдни плажове и всички да се радваме на дивата природа, тоест който и да е собственик на съответната земя, да не подхваща никакви проекти. Според други, там трябва да се инвестира, да се строят хотели и да се развива всякакъв вид туризъм. Според трети пък, там трябва да минават тръбопроводи, които да превърнат страната в икономически тигър и важен геополитически център. Въпросното противопоставяне на мнения, което безспорно ще е налице по всеки един въпрос или проект, има едно единствено решение. Не е важно кой какво мнение има, важно е кой е в правото си да предприеме съответното действие. Единствено собственикът на земята може да реши какво да прави с нея. Не може да има „държавна нужда", която да отменя това право. Държавата сама по себе си няма нужди. Единствено отделните хора имат нужди и потребности, а идеята за нарушаването на правата на едни за сметка на доброто на всички останали е остаряло схващане. Подобен подход винаги има негативен ефект върху поведението на отделните икономически агенти и най-малкото води до голям брой злоупотреби и усещане за липса на равноправие и справедливост.

Противоречията в самата идея за отчуждаване на частна собственост стават съвсем очевидни, когато това се прави поради наличието на частен инфраструктурен проект. В дискусиите в медийното пространство донякъде правилно беше отбелязано, че на практика държавата става посредник в сделка между две частни лица, която е неизгодна за едната страна. Да, но държавата не само ще бъде посредник в сделката, а направо ще я предизвика, без съгласието на всички участващи. Подобна практика със сигурност би предизвикала огромно недоволство, напрежение и разбира се, корупция.

Интерестно е, че всички разсъждения за отчуждаване на частна собственост лежат на разбирането, че понякога това е единственият начин за постигането на определена цел. Това обаче едва ли е така. Винаги могат да се намерят и други решения, които да не нарушават Конституцията. Естествено, най-лесното решение е просто да бъде закупена съответната собственост. В крайна сметка този, който ще инвестира в големи национални проекти, трябва да е готов за подобно нещо. Дори и да се случи някакъв крайно проблематичен случай (пълен отказ за продажба, независимо от цената) едва ли няма механизми, чрез които да се постигне компромис. Все пак хората се ръководят от собствения си интерес, а не от идеята да правят "на пук" на държавата. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че всякакъв тип проекти могат да се осъществят и на други места или по различен маршрут.