Цел или средство е приватизацията?

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

На своето заседание в четвъртък (6 декември) парламентарната комисия по икономическата политика започна работа по второто четене на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

1/ Депутатите решиха, че в приватизацията ще участват български физически и юридически лица с под 50 % държавно и/или общинско участие и чуждестранни лица. Това означава, че няма да има ограничения пред чуждестранни държавни/общински компании да участват в придобиването на български държавни/общински предприятия. Според вицепремиера Николай Василев чуждестранните държавни фирми не са като българските и имат професионален мениджмънт, затова се предполага, че те ще са по-добри стопани от българската държава. Всъщност проблемът не е в това дали държавата (било то българската или чужда) умее да управлява търговски дружества. Проблемът е в това, че на държавата не й е работа да управлява такива дружества. Задачата на държавата би трябвало да е опазване на живота и собствеността на нейните граждани и осигуряване на правосъдие, а не стопанско управление на едно или друго предприятие. Тук обаче ясно прозира философията, че е достатъчно да дойдат „добрите чичковци“, за да „оправят положението“. Ясно е, че такава възможност се дава за определени казуси и за определени компании (в енергетиката например). Трябва да се има предвид, че тя ще допусне участие в българската приватизация не само държавни дружества от ЕС, но и такива извън съюза (например руските Газпром и Атоменерго).

2/ Според приетия от депутатите текст на чл. 2 „цел на този закон е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите“. Този текст беше подложен на сериозен дебат, в който преобладаваше мнението, че дефинираната цел може да създаде трудности при оценката на самата приватизация и да породи съдебни атаки и искания за ревизиране на сделки. Другото мнение е, че е много важно подобен закон да има цел и тя да служи като рамка, в която да бъдат поставени приватизиращите органи. В този дебат обаче като че ли беше пропуснат принципният въпрос дали приватизацията е цел сама по себе си или е средство за постигане на определени цели. Приватизацията по-скоро е средство. В исторически план приватизацията като средство претърпя няколко модификации. Първоначално на нея се гледаше като на начин за преструктуриране на предприятията, впоследствие й бяха вменени определени социални функции, а след кризата от 1996-1997 г. тя се превърна в източник на бюджетни средства и на средства за плащане на дълга. Сега чрез „приватизацията се цели и привличането на инвеститори, които могат да осигурят икономически растеж и конкурентноспособност на приватизираните дружества“ (чл.2,ал.2).

3/ Революционният момент в законопроекта е чл.3, ал.1, според който „държавното участие в капитала на всички търговски дружества се счита за обявено за приватизация от момента на влизане в сила на този закон, с изключение на включените в списъка-приложение“ (в този списък попадат около 149 фирми). Според шефа на Агенцията за приватизация Апостол Апостолов няма опасност след обявяването на всички дружества за приватизация поради липса на административен капацитет да бъде блокирана дейността на част от тези предприятия.

4/ Депутатите решиха, че Министерският съвет ще предлага за одобрение в Народното събрание стратегии за приватизация на определени от правителството отрасли и дружества. Според Николай Василев такива стратегии ще се пишат само за БТК, „Булгартабак“, „Булгаргаз“, енергетиката, военнопромишления комплекс и евентуално за ВиК дружествата.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.