Бюджетът расте и в криза, и в бум, а реформите се оставят за друг път

Автор: Калоян Стайков / 27.10.2017
0 гласа, средно: 0.0 от 5

С идването си на власт след предсрочните парламентарни избори в края на 2014 г. финансовият министър обявява, че ще се стреми „да харчим толкова, колкото изкарваме”. По случайност или не, именно през 2015 г. се пада крайният срок за приключване на проекти, финансирани от ЕС в рамките на предния програмен период, което води до високи публични разходи и голям дефицит. Рефренът се запазва и през следващите две години и дори става част от предизборната кампания в началото на 2017 г., но въпреки това правителството продължава да планира бюджетни дефицити. По ирония на съдбата именно през 2016 г. консолидираният бюджет за първи път след 2008 г. отчита излишък в размер на близо 1,5 млрд. лв., а през 2017 г. се очаква да е балансиран.

Независимо от всичко това правителството залага нов дефицит през 2018 г., а дежурното обяснение е, че по-ниското увеличение, или сакън намаление, на разходите би се отразило негативно на икономическия подем в страната. Тази година към него беше прибавено и друго обяснение – икономиката расте, заплатите в частния сектор също, време е публичните разходи също да се увеличат. Това обаче създава известен дисонанс. Ако публичните разходи са се увеличавали с ниски темпове, а от 2015 г. реалният икономически растеж на икономиката е около 3,5-4%, значи нищо не пречи да се оптимизират, така че през 2018 г. да има балансиран бюджет. Ако пък публичните разходи и досега са имали нескромно увеличение, значи няма какво да наваксват. Не може и двете да са верни.

Тезата, че публичните разходи в момента могат силно да повлияят икономическата активност, е малко пресилена. Нещо повече – публичните разходи през 2016 г. са с 2,1 млрд. лв. по-ниски в сравнение с предходната година, а икономиката нараства с 3,9% в сравнение с 3,6% през 2015 г. Очакваното ниво на публичните разходи през тази година е малко по-високо в сравнение с отчетеното през 2015 г., а очакваният реален ръст е 4%. И ако ръстът на икономиката през тази година се очаква да е по-висок в сравнение с 2015 г. на фона на почти същите публични разходи, то няма причина при запазването им на сегашните нива през 2018 г. икономиката да не расте с поне толкова високо темпо.

Тезата, че разходите за заплати и други възнаграждения не се увеличават, също се разминава с действителността. По-ниските публични разходи през 2016 г. – с 2,1 млрд. лв., се дължат изцяло на неизпълнение на капиталовите разходи с близо 3 млрд. лв. Т.е. текущите разходи се увеличават с около 0,9 млрд. лв., което е най-силно изразено при разходите за заплати и други възнаграждения – ръст с 21% в сравнение с предходната година. В същото време средната месечна заплата в сектор „Държавно управление” се увеличава с едва около 8% през 2016 г., т.е. големият ръст на разходите може да се обясни най-вече с увеличаване на администрацията[1]. Номиналното увеличение на заплатите в частния сектор през 2016 г. е около 8%, колкото е и в сектор „Държавно управление”. От това не става ясно на какво се дължи впечатлението, че публичните разходи за заплати изостават от частните и трябва да наваксат.

През 2017 г. се очаква разходите за персонал да се увеличат с около 5%, а през 2018 г. – с 6%. По-ниските ръстове обаче се дължат на сериозно разминаване между бюджетната прогноза и изпълнението ѝ. Така например увеличението на тези разходи през 2016 г. е 19% въпреки заложения ръст от около 1,7%. Така че нищо чудно до края на годината, а и през следващата, тези разходи да изпреварят ръста в частния сектор.

Освен увеличението на заплатите, през 2016 г. се наблюдава увеличение и при разходите за пенсии, здравноосигурителни плащания, помощи за домакинства и субсидии. Същото се очаква и през тази и следващата година. Именно тук е заровен големият въпрос, на който бюджетът за 2018 г. не отговаря – какъв е ефектът от допълнителните разходи?

  • Увеличените разходи за заплати и други възнаграждения ще доведат ли до по-добри възнаграждения и условия на труд? – Едва ли, тъй като ефектът им се губи в раздутата администрация;
  • Увеличените разходи за пенсии ще доведат ли до осезаемо подобряване на стандарта на живот на пенсионерите? – Едва ли, тъй като системата страда от редица пробойни, през които се източва така или иначе ограниченият ресурс;
  • Увеличените разходи за здравеопазване ще доведат ли до по-високо качество на услугата и по-добри условия на труд в системата? – Едва ли, съдейки по постоянно увеличаващите се разходи в системата, които все не стигат, и все по-голямото недоволството от услугата от страна на пациентите.

Докато в периода 2009-2012 г. наблюдаваме механично свиване на разходите без реални реформи в публичните сфери с обяснението, че е криза и реформите са трудни, от три години икономиката се развива добре и разходите растат, но пак няма реформи, защото всичко е наред. Да, бюджетът може да си позволи увеличение на разходите, но може да се помисли и за планиране на излишъци, тъй като настоящата ситуация няма да продължи вечно. Ако по време на криза правителството харчи от натрупаните спестявания и поема нови задължения, не е ли логично по време на икономически растеж да се трупат спестявания и да се намалява дългът? Последното е още по-валидно, като се има предвид ниската ефективност на публичните разходи – колкото и да се увеличават, добавената стойност изглежда пренебрежимо малка.


[1] Поради прекъсване в динамичния ред данните за наетите лица в администрацията през 2016 г. не са сравними с предходни години