Бюджетни правила

Бюджетните правила стават все по-актуална тема. Докато в Европа е само въпрос на време да бъдат приети строги санкции при неспазването на бюджетните правилата, то в България дискусията тепърва започна – за т. нар. „фискален борд”. Нещо повече, докато Европа вече обсъжда конкретните санкции (и финансови) при липса на бюджетна дисциплина, в България се готви бюджет (2011), който предвижда дефицит близо до критичната граница – това означва, че ако заложените приходи не се изпълнят (както се случи през 2010 г.) или ако държавата похарчи допълнителни средства (както се случва всяка една година), то България ще излезе извън рамките на разумното и ще трябва да си плати за това според планираните реформи на ЕК.

Преди броени дни ЕК предложи пакет от мерки (виж тук) за укрепване на фискалната рамка в ЕС, които предвиждат както ограничаването на дефицитите и намаляването на дълга, така и обвързването на публичните разходи с ръста на икономиката. Ключовото предложение тук е финансовата санкция при липса на бюджетна дисциплина – при прекомерен дефицит (над 3% от БВП) всяка страна ще трябва да внесе депозит от 0.2% от БВП. На практика, за пръв път прекомерният дефицит ще доведе автоматично до парична санкция, пък било то и под формата на депозит. Въпросното предложение се отнася само до страните от еврозоната, но то дава ясна представа за отношението на Европа към неразумната бюджетна политка.

Предложението на ЕК може и да се отнася до страните в еврозоната, но не бива да бъде пренебрегвано в България. Този пакет от мерки цели и да подпомогне работната група на финансовите министри на ЕС, начело с постоянния председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой, която се очаква да излезе с конкретни предложения за затягане на бюджетната дисциплина в ЕС, тоест въвеждане на строги санкции за държавите с прекомерни дефицити. Тези санкции вече ще се отнасят и до България и ще тегнат над Бюджет 2011.

Българските политици вече доказаха, че не могат да устоят на натиска за все повече и повече харчове и докато това някак минаваше във времената на бърз растеж, то сега резултатът е ясен – бавно възстановяване и все по-далеч от еврозоната. Вместо да се надяваме, че управниците ни изведнъж ще станат разумни и няма никога повече да правят грешки, по-добре да действаме превантивно – да възприемем правило, което органичава щетите. Бюджетното правило не връзва ръцете на управляващите и не им казва какво да правят, но то задава рамката и гарантира разума – гарантира дисциплина и невъзможност да се появи прекомерен дефицит. Фискалният борд означава финансовата стабилност, независеща от конкретни политици или предстоящи избори, която ще позволи на България да се възстанови по-бързо и да поеме по пътя на еврото.

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“