Бюджет на съдебната власт за 2018 г. – какво да очакваме в следващите 3 седмици

Бюджетът на съдебната власт е един от малкото въпроси, по които предишният състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) успяваше да е почти на едно мнение. Междувременно разминаванията с възгледите на Министерството на финансите (МФ) са значителни и по време на бюджетната процедура разликите между поискания от ВСС бюджет и предложения от МФ надминават 25 млн. лв., като най-голям разрив се наблюдава през 2014 г., когато разликата надвишава 100 млн. лв.

Някои факти за бюджета на съдебната власт

• По общи разходи[1] за съдилищата в евро на глава от населението за 2015 г. сме към края на графиката сред страните от ЕС, което е логично, тъй като сме с едни от най-ниските доходи (след нас са само Естония, Литва, Румъния и Кипър);
• Като отношение към БВП[2] разходите за съдилищата у нас за 2015 г. са най-високи в ЕС, т.е. или сме най-щедри, или сме с най-неефективните съдилища, или и двете;
• Бюджетът на съдебната система нараства всяка година за последните четири години, средно с над 7% годишно.

Бюджетът на съдебната власт като структура и размер определя в значителна степен възможностите на системата да изпълнява вменените ѝ функции. В условията на належащи реформи, обсъждани промени, ниско ниво на доверие на обществото и нарастващите очаквания за повишаване на качеството, бюджетът на съдебната власт е ключов елемент от почти всяка реформа, която се обсъжда.

Затова процесът по съставяне и приемане е изключително важен. Бюджетната процедура трябва да е ясна за всички заинтересовани страни, за да поражда доверие, и трябва да е разбираема за обществото като цяло, тъй като то е ползвател на услугата правораздаване и справедливост, а и плаща за тази услуга – директно и косвено.

Бюджет на съдебната власт (общо разходи, млн. лв.)

Източник: ИПИ на база данни на ВСС и МФ 

Бележка: * прогноза на ВСС от 2016 г., публикувана в Проект на бюджет на съдебната власт за 2017г. с доклад и приложения към него.

Процедура по съставяне на бюджета на съдебната власт

В Закона за съдебната власт (ЗСВ) се уреждат общите положения – Министерство на правосъдието (МП) предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане в пленума на ВСС, а след това ВСС го представя в МС. МФ изготвя становище по представения от ВСС проектобюджет. МС внася в НС проекта на закон за държавния бюджет заедно с проекта на годишен бюджет на съдебната власт, предложен от пленума на ВСС, с подробна обосновка. НС приема бюджета на съдебната власт.

МС в началото на всяка година с решение за бюджетната процедура посочва конкретните срокове и отговорности на всички заинтересовани страни.

Източник: Закон за съдебната власт, Закон за публичните финанси, решение № 37 на МС от 19 януари 2017 г.

До края на 2017 г. държавният бюджет на Република България за 2018 г. трябва да е гласуван от НС и обнародван.

Прозрачност на бюджетната процедура

На практика първият момент, в който обществото получава информация за проектобюджета на съдебната власт, е към края на октомври, когато се публикува цялостният проектобюджет за 2018 г. от МФ.

Между 10 и 31 октомври 2017 г. е времето, когато ще се провеждат финалните разговори между ВСС и МФ за бюджета на съдебната власт. Това става „междуведомствено”, без информация за обществото, освен ако няма голям разрив и е необходим „обществен натиск и подкрепа”. Това е моментът, когато трябва да се представи проектобюджетът на съдебната власт пред обществото от ВСС в разбираем формат, който да съдържа като минимум:

1) очакванията на ВСС за работата на съдебната власт – какви цели и резултати си поставят отделните органи за 2018 г.;

2) как планираните програми и дейности ще допринесат за постигане на поставените цели и резултати;

3)  в разбираем формат и език – предвидените размери на разходите по програми и административни структури: колко се очакват да са те за 2018 г., какво е изменението им в сравнение с изминалите две години и защо;

4) в разбираем формат и език – очакваните приходи и предвидените мерки за тяхното постигане, както и варианти за действие при непостигане на планираните приходи, съпоставка с изминалите две години и причини за промяната;

5) нови мерки – описание на нови инициативи, промени в работата, бюджетно изражение на промените и ефекти върху заинтересованите страни;

6) друга информация.

Целта на подобна информация е да бъде информиран всеки, който е заинтересован от работата на съдебната система, а това най-общо са:

– магистрати – всъщност, членовете на Пленума на ВСС са тези, които биха спечелили най-много от разбираема информация за бюджета. Това са хора, които имат юридическо образование и трябва да разбират това, което се очаква да гласуват. Бърз прочит на стенограмите от обсъждането на проектобюджета през годините показват ниско ниво на знание и разбиране на темата;

– предприемачи

– граждани

– медии

или  накратко, всички.

Бюджетната процедура за изминалите години (не коментираме процеса за 2018 г., тъй като тече в момента) се отличава с:

– изключителна степен на непрозрачност спрямо заинтересованите страни – на страницата на ВСС са публикувани[3] единствено проекти на бюджет на съдебната власт за 2017 г. и 2015 г. Имаме основание да твърдим, че публикуването им е станало седмици след като окончателните бюджети за съответните години са били вече приети.

Оскъдната информация, свързана с бюджета на съдебната власт, е трудно откриваема на страницата на ВСС, не е добре организирана, не е изчерпателна и е трудно да бъде анализирана, т.е. на практика е неизползваема от мнозинството потенциални ползватели. Външният наблюдател остава с усещането на имитация на прозрачност, което не допринася за повишаване на доверието в работата на ВСС.

– липса на какъвто и да е структуриран диалог – обсъждането на бюджета на съдебната власт на практика се разбира като медиен диалог между ВСС и МФ, като в някои години се стига до заплашителни коментари и от двете страни. На практика наблюдателите не могат да разберат как точно се коментира по същество проектобюджетът и предлаганите през него политики, тъй като се обсъждат най-вече брой магистрати в системата и тяхното заплащане. Външните наблюдатели изключително трудно се ориентират в системните промени, които двете страни (МФ и ВСС) предлагат или пък за които спорят. Не се обсъждат реални реформи, а издръжка.

От друга страна, публично обсъждане или възможност за такова на практика няма. Не се търсят становища от заинтересованите страни (а често за такива погрешно се възприемат единствено магистратите и техните организации), няма информация къде могат да се подават такива и в какъв срок, нито пък какво би се случило при изпращане на експертен коментар по проекта за бюджет на съдебната власт. Практиката да се ограничават обществените дискусии и по други теми, засягащи съдебната система, само до магистратски организации или представителни структури на работещи в системата, силно ограничава вероятността да бъдат получени реални коментари, какво остава те да бъдат прочетени и взети предвид.

Общи препоръки

1. Публикуване през септември всяка година на проектобюджета на съдебната власт и актуализираната бюджетна прогноза, включително с разбивка по органи;

2. Изготвяне на вариант за гражданите на проектобюджета;

3. Публично обсъждане на проектобюджета и преведените в него политики за минимум 30 дни;

4. Коментар от ВСС на получените предложения.

[1] Данните са от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г., виж тук, стр.34: http://www.vss.justice.bg/root/f/upload/15/Informacionno-tablo-na-EU-2017_BG.pdf.

[2] Пак там.

[3] Виж тук: http://www.vss.justice.bg/page/view/2139