Бюджет на съдебната власт, обвързан с реформи

Автор: Любомир Авджийски / 30.10.2015
3 гласа, средно: 3.7 от 5

В разгара на дебатите за бюджета на съдебната власт наблюдаваме сценарий, който се повтаря от около 10 години насам. ВСС иска с около 80-100 млн. повече от това, което е похарчено през предходната година, а министерството на финансите предлага същото като предходната година с леко увеличение. Този сценарий ежегодно е съпроводен с много емоции, словесни престрелки и дори „заплахи”, но досега не е довел до реално оптимизиране на дейностите и разходите за съдебна власт. Ето някои сфери, в които е наложително да се извърши оптимизацията:

1/ Раздут щат и неефективност в прокуратурата

Както писахме в предишна статия, България е на първо място по брой на прокурорите и на трето място по брой на съдиите на глава от населението в ЕС. Данните са за реално заети щатни бройки, а не за щатна численост (която включва и незаетите бройки). В същото време натовареността на българската съдебна система не е от високите в Европа. По данни на статистическата служба на Европейския съюз – Евростат /виж/ можем да направим сравнение на натоварването на българската прокуратура с други европейски прокуратури. Така например, във Финландия, при население от 5,3 млн. души и регистрирани 425 хил. престъпления за 2012г., прокурорите са 402[1], а в България, при население от 7,3 млн.(последно преброяване) и регистрирани 120 хил. престъпления за 2012 г., има 1977 прокурора (заети щатни бройки, включващи 512 следователи, които са част от прокуратурата). Какво налага, при 4 пъти по-нисък брой на регистрираните престъпления, България да поддържа прокуратура с 3,5 пъти повече прокурори?* Също така бюджетът на финландската прокуратура е 45 млн. евро, а бюджетът на българската е 85 млн. евро при средни годишни заплати в икономиката за 2015г. от 40 000 евро във Финландия и 5 200 евро в България.

Горните цифри показват ниско ниво на ефективност на системата – при по-ниска натовареност се използват повече човешки и финансови ресурси. Дори при повърхностен поглед върху административните и процесуални дейности в съдилищата и прокуратурите се вижда, че работата не е ефективно организирана и не е обезпечена технологично. Една от причините за ниското ниво на регистрираните престъпления е ниското доверие в съдебната система и в частност в прокуратурата, т.е. голяма част от престъпленията остават нерегистрирани, тъй като пострадалите не сезират компетентните органи.

2/ Неравномерна натовареност на съдилищата

Първоначалните данни от Анализа на натовареността, изготвен от ВСС към 2014г.,  показват, че има съдилища, които са свръх натоварени и високо натоварени. Сред тях са Софийски градски съд - 26,89 бр. дела средно на един съдия на месец, Софийски районен съд - 62,61 бр.; РС[2] Елхово – 51,50 бр.; РС Перник – 51,23 бр.. В същото време има редица съдилища, които са ниско натоварени - ОС Разград - 6,87 бр.; ОС Враца - 6,73 бр.; ОС Ямбол - 6,00 бр.; ОС Монтана - 5,92 бр.; ОС Кърджали - 5,55 бр. и ОС Търговище - 5,05 бр., РС Ардино -  10,29 бр.; РС Ивайловград - 11,42 бр.; РС Трън – 12,79 бр.

15 от 27–те административни съдилища са с ниска натовареност – под 12 дела на съдия на месец.

Източник: ВСС

След публикуването на дългоочаквания индекс на натовареността от специализираната комисия към ВСС (което се очаква до няколко седмици), е необходимо да се помисли за сериозна промяна и оптимизиране на съдебната карта, включително за съкращаване на щатни бройки и сливане на окръжни съдилища с ниска натовареност, както и на административни съдилища с ниска натовареност. Допълнително може да се прецени възможността за прехвърляне на щатни бройки от ненатоварени съдилища и прокуратури към натоварени, като се изготви стратегия за командироване/преместване на магистрати, която би могла да включва и материален стимул за преместване (например, месечна сума за  квартира за първите 3 години).

3/ Софтуер и е-правосъдие

Съдилищата имат 4 различни деловодни системи, което забавя и затруднява придвижването на делата. От друга страна системата за случайно разпределение на делата не е интегрирана в деловодните системи, което допълнително забавя процеса и отнема време на съдебните служители да пренасят дела от едно звено в друго.

  • Цялата съдебна дейност все още се извършва на хартия и въпреки вградените деловодни системи, всяко движение на делата се записва и в деловодни книги.
  • Макар в страните от ЕС, САЩ, Австралия, Канада и др. отдавна да е въведено е-правосъдието (което включва възможност за гражданите да депозират книжата си електронно и задължение за адвокатите и професионалистите да го правят), в България все още няма такава възможност. Последната е логично да бъде част от единната деловодна система. Това би съкратило в пъти времето за административни дейности, както и разходите.

Наложително е срочното изграждане и интегриране на единен деловоден софтуер за електронно администриране на дела, чрез който да се осъществява и Е-правосъдието. Този софтуер трябва да съдържа и системата за случайно разпределение на делата.

 4/  Оптимизиране на дейности

Могат да се приложат добри европейски практики и да се вземат предвид експертните становища на най-добрите специалисти.

  • Една възможност за оптимизация е да се премахнат предварителните проверки/преписките/. Тази теза е поддържана от един от най-добрите специалисти по наказателен процес в България - проф. Маргарита Чинова. Премахването на преписките ще доведе до освобождаване на времеви ресурс, тоест до възможност за съкращаване на административни разходи.
  • Прехвърляне на Заповедните производства към Държавните съдебни изпълнители. Подробен анализ и данни за тази възможност е представян вече от съдия Красимир Влахов, председател на гражданското отделение на ВКС.

Възможни са и много други мерки, за които ще пишем по-подробно в следващи статии по темата.

5/ Премахването на незаети щатни бройки  - 872 към 31.08.2015г. (Отчет на ВСС)

6/ Мораториум върху назначенията в прокуратурата – т.е. при пенсиониране да не се наемат нови прокурори на мястото на пенсиониралите се.

По този начин естествено ще се намали числеността в прокуратурата в следващите години.

Това от своя страна ще даде възможност за увеличаване на възнагражденията на магистратите и служителите, които работят при натовареност около и над средната.

Надяваме се тази година бюджетът на Съдебната власт да бъде обсъден и приет заедно с първите сериозни мерки за оптимизиране на системата.

 


[1] От доклад на Съвета на Европа за 2014г.

[2] РС – районен съд, ОС – окръжен съд