Бюджет 2014 г. – мистерия без край

Една от непреходните мисли на президента на САЩ Хари Труман гласи: „Ако не можеш да ги убедиш, объркай ги”. С публикуваните през седмицата проекти на републиканския бюджет и консолидираната фискална програма (КФП) за 2014 г. изглежда правителството се е отказало да убеждава обществото колко е компетентно и колко много може да направи за страната и е решило просто да го обърка. Най-странното е, може би, липсата на проект за бюджета на НЗОК, който е част от КФП, защото беше отхвърлен от надзорния съвет на касата в началото на седмицата.

Това означава едно от две неща – или задълбочаване на финансовите проблеми в сектора, тъй като касата няма да може да се разплаща с доставчиците на медицински стоки и услуги, както се случи през тази година, или запълване на дупката от други места, т.е. финансиране с данъци. Но пък и двата проблема изчезват, ако правителството просто реши да увеличи дефицита на консолидирано ниво с оставащите 0,2% от БВП[1], нещо, което те на драго сърце направиха с актуализацията на бюджет 2013 г.

Управляващите очакват приходите от данъци да се увеличат с близо 1,5 млрд. лв. през 2014 г. на фона на сериозното им неизпълнение спрямо плана за тази година, което беше основният им аргумент за актуализация на бюджета. До август 2013 г. натрупаните данъчни приходи са с 423 млн. лв. над нивото си от предходната година и трябва да се случи чудо, за да достигнат очаквания от управляващите ръст за цялата година от 1,3 млрд. лв. По-ниски приходи на фона на непроменени или по-високи от предвидените разходи, какъвто е фокусът на политиците, означава по-висок дефицит в края на 2014 г. спрямо предвидения. Също така означава и по-висок дефицит спрямо 2013 г., а проектобюджетът за 2014 г. залага именно обратното: свиване на дефицита от 2% до 1,8%.

Необузданият оптимизъм за събираемостта ясно се вижда от очакванията за постъпления от здравноосигурителни вноски и акцизи – ръст от съответно 70 млн. лв. и 260 млн. лв. Това изглежда изненадващо на фона на очаквания ръст на приходите от тях през 2013 г. – съответно с 20 млн. лв. и 70 млн. лв. Вярно е, че пазарът на труда и потреблението показват признаци на съживяване през тази година, които се очаква да продължат и през 2014 г., но не трябва да се забравя, че това става на фона на сериозна политическа нестабилност и социално недоволство. Последните, освен че влияят негативно на инвестициите, заетостта и потреблението, влошават и доверието на обществото в институциите, което води до избягване на дължими плащания.

В същото време неданъчните приходи през следващата година се очаква да са с близо 500 млн. лв. по-ниски в сравнение с 2013 г. Това би било чудесно, ако е резултат от намаляване на обема на таксите, които бюджетът събира, но не – те остават непроменени. Основният виновник за спада са приходите и доходите от собственост – близо 300 млн. лв. по-малко. През 2013 г. с актуализацията на бюджета се увеличават приходите от собственост заради еднократни постъпления от. Явно такива не се очакват през 2014 г. Очакваните приходи от собственост през 2014 г. са малко над 1 млрд. лв., докато през 2012 г. са били 1,2 млрд. лв.

Рискове не липсват и в разходната част. Планираните средства за заплати са почти непроменени и се очаква да са около 4,2 млрд. лв., колкото са били и през 2012 и колкото са заложени да достигнат през 2013 г. Добре, но до август 2013 г. натрупаните разходи за заплати нарастват с 223 млн. лв., което е 8,5% ръст и няма изгледи до края на годината те да останат на нивата си от 2012 г. Би било добре, ако през 2014 г. тези разходи останат непроменени вследствие на оптимизации, но опитът от последните години показва, че съкращенията в администрацията имат краткотраен и ограничен, ако изобщо, ефект върху бюджета, тъй като обикновено са последвани от нови раздувания на щатовете.

Друг интересен момент е, че разходите за заплати на министерства и агенции могат да се променят с решение на Министерския съвет (МС), ако има икономии по други пера или при намаление на разходите за заплати в други ведомства. С други думи, не само че ще може да се прехвърлят разходи между различни пера в една структура, ами и ще могат да се взимат средства от други структури. Черешката на тортата е в това, че МС може да променя утвърдените със закона максимални размери на ангажименти за разходи и задължения през 2014 г. на министерства и агенции след като те представят годишните си отчети за 2013 г. Всичко това означава, че бюджетът все повече се отдалечава от това, което се гласува в парламента, което като цяло обезсмисля неговото гласуване. Със същия успех МС просто може да каже колко пари му трябват за текущи разходи и да ги харчи както намери за добре.

Досегашният резерв за структурни реформи и допълнителни фискални мерки се превръща в резерв за икономически растеж и държавност и също така се увеличава с малко над 300 млн. лв. до 640 млн. лева, което е  90% ръст. Най-вероятно тук са включени 500-те млн. лева, заделени за т.нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Както МФ обяснява, тази програма представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип. Тъй като предварително не е ясно проектите на кое министерство ще бъдат одобрени, тези пари са заложени в общия резерв за икономически растеж. Въпреки заявения „конкурентен принцип”, обаче, притесненията за прозрачността и начина на разпределяне на средства от това перо остават.

От една страна е хубаво, че в бюджета има резерви, тъй като гореизброените опасности са достатъчно реални и могат да се материализират дори и без влошаване на икономиката. От друга страна това е резерв, който се харчи по усмотрение на МС и не подлежи на санкция или отчет, а управляващите единствено уведомяват как ще изразходват средствата. Няма обсъждане на целесъобразността, ефективността и дори нуждата от този разход.

Като цяло бюджетът води до повече въпроси, отколкото до изясняване каква ще бъде водената политика през 2014 г. и в средносрочен план. Има заявки за реформи, но те са мъгляви, а някои от тях като заявеното демонополизиране на Здравната каса, не са подкрепени от предвидените приходи и разходи. По всичко личи, че управляващите ще се опитат да концентрират в себе си колкото се може повече правомощия за управлението на бюджета и съответно да лишат обществото от какъвто и да било дебат за това как се изразходват публичните средства.

[1] В сегашния си вариант консолидираният дефицит е 1,47 млрд. лв., което представлява 1,8% от прогнозния БВП за годината