Българската позиция в ЕС за малките предприятия: РГ 27 Vs РГ 15

Автор: Петър Ганев / 20.01.2012
6 гласа, средно: 4.7 от 5

Как се определя българската позиция на европейско равнище? Води ли се обществен дебат или решението се взима някъде из дебрите на администрацията? Тези въпроси станаха изключително актуални покрай срещите за „спасяване” на еврото, но продължават да се пренебрегват по отношение на всякакви други „злободневни” теми. Последният пример за това е изготвянето на българската рамкова позиция относно предложение за Директива на ЕП и на Съвета относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия. По темата в общественото пространство не се е написало нищо (поне така казва гугъл), а българската позиция засега се лута в сблъсъка между  РГ 27 и РГ 15. РГ 27 в случая е работна група, водена от министерството на финансите, а РГ 15 е работна група на министерството на икономиката. Двете са на диаметрално противоположни позиции.

Накратко, предложената директива отменя действащите счетоводни директиви, като ги заменя с една единствена нова директива. Предвижда се пълно хармонизиране на критериите за категоризация на малките, средните и големите предприятия. Заложени са облекчения за малките предприятия, като едно от тях е финансовите отчети на малките предприятия да не подлежат на задължителен одит. Също така се предвижда на задължителен одит да подлежат всички предприятия, извършващи дейност в обществен интерес, независимо от тяхната големина.

Това, разбира се, са само част от разпоредбите, но именно те са препъни камъкът между двете работни групи. Според водената от министерство на финансите РГ 27 праговете за малки предприятия не трябва да бъдат хармонизирани, а всяка страна да има право да определя на национално ниво праговете за категорията „малки предприятия”. Според предложената директива, малките предприятия са предприятия, които към датите на техните баланси не надхвърлят праговете по два от следните три показателя:

  • обща сума на баланса: 5 000 000 EUR;
  • нетен оборот: 10 000 000 EUR;
  • среден брой на заетите лица през финансовата година: 50

РГ 27 счита, че това е “неприемливо” за България, тъй като тези критерии (без този за заетите) са прекалено високи и биха определили значителна част от предприятията като малки. В подкрепа на това твърдение, обаче, не се предоставени никакви данни. Работната група е твърдо против разпоредбите, съгласно които е предвидено финансовите отчети на малките предприятия да не подлежат на независим финансов одит. Това се определя като „съществен проблем” и голяма част от рамковата позиция се занимава именно с рисковете от липсата на задължителен одит. Наред с всичко това, работната група не подкрепя предложението за задължителен финансов одит на всички предприятия, работещи в обществен интерес, като не са разписани някакви конкретни аргументи по последното.

РГ 15, водена от министерството на икономиката, е на противоположната позиция – твърдо за хармонизацията и новите прагове за малки предприятия, за отпадането на задължителния одит за малки предприятия и за задължителен финансов одит на всички предприятия, работещи в обществен интерес. Аргументите на РГ 15 по тези теми звучат убедително, като единственият спорен въпрос остават праговете за категоризация на малките предприятия – изпратено е запитване до НСИ за броя на предприятията, които биха били обхванати от новите прагове.

Дори и да приемем, че прагове за малки предприятия не бива да бъдат хармонизирани и всяка страна следва да определи собствени прагове, то другите аргументи на водената от Министерство на финансите група звучат колкото странно, толкова и познато. Подобен дебат се водеше и преди време по повод на т. нар. микропредприятия (с  участие на ИПИ в работната група) и тогава представителите на министерство на финансите (подкрепяни от НСИ и одиторите) отново бяха против облекченията за микропредприятията, въпреки всички аргументи в обратната посока (повече по темата  тук). Сега случката се повтаря.

Самата формулировка малките предприятия да не подлежат на независим финансов одит е грешна. Те пак ще подлежат, просто няма да е задължително. Ако става дума за някаква достоверност пред кредиторите например, то предприятието винаги може да прибегне до одиторски услуги. Доказването на достоверността пред кредиторите е един от основните аргументи на групата, водена от министерството на финансите, въпреки че не е подкрепен с данни по никакъв начин. Както другата работна група отбелязва „едва ли ще има банка, която няма да предостави кредит на малко предприятие, ако финансовият му отчет не е заверен от одитор. Няма данни за такава практика на банките и по отношение на “предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност”, които в момента не подлежат на задължителен финансов одит.” Набързо проведените от нас разговори с представители на различни банки в страната, обаче, показват че липсата на одиторска заверка не е пречка пред отпускането на кредит и банките нямат такова изискване.

Притеснително е, че позицията на едната работна група се води стриктно към позицията на одиторите, които нормално защитават своя бизнес. Липсата на каквато и да е било публичност при определянето на българската позиция по въпроса прави така, че представителите на една професия успяват да наложат своите виждания в рамковата позиция.

Въпросът остава отворен, а следващото разглеждане на проекта на рамкова позиция ще бъде на 23 януари.