България – шампион по ръст на разходите за труд в ЕС

През последните дни НСИ и Евростат оповестиха данни за ръста на разходите за труд на работодателите в България и съответно в целия ЕС за първото тримесечие на 2011. Въпреки леката разлика в оповестените данни от двете статистически институции заради разлики в методологиите, данните показват, че в България ръстът на разходите за труд остава много висок през първото тримесечие на 2011 година.

Всъщност, последната статистика за разходите за труд е една от малкото, по която България е безспорен шампион в ЕС. Страната бележи най-висок номинален ръст на разходите за труд за първото тримесечие от 7,8% на годишна база (календарно изгладени данни). За сравнение, втората по ред Унгария е с доста по-скромен растеж на разходите от 5,6%, докато средното за ЕС-27 е само 2,7%. Според паралелните данни на НСИ, ръстът на общите разходи за труд за първото тримесечие е бил 6,8% на годишна база (отново календарно изгладени данни).

 

 

Просто обяснение за лидерската позиция на България е административното вдигане на осигурителните прагове средно с 5,6% от началото на 2011 г., което автоматично вдига както официално декларираното месечно заплащане, така и начислените върху това осигуровки за работодателите (които се включват в общите разходи за труд). В резултат на това, както и на съкращаване на най-нискоквалифицираните и съответно най-ниско платени работници покрай кризата, общите разходи за труд на 1 човекочас нарастват значително през 2011 година. Като се има предвид, че осигурителното законодателство е в сила за цялата 2011 г., висок ръст на общите разходи за труд на годишна база може да се очаква и за следващите тримесечия от годината.

Би било интересно да се съпоставят данните за разходите за труд и производителността на труда. Не е тайна, че в България в предкризисния период заплатите растяха по-бързо от производителността заради недостиг на (квалифицирана) работна ръка в много от бързорастящите сектори.  Периодът на кризата, обаче, би следвало да е „приземил”  нивата на заплащане поради трудностите на работодателите за намирането на пазари, съкращаването на персонал и съответно увеличеното предлагане на труд. Но дали това наистина е така?

Видно е от графиката по-горе, че ръстът на разходите за  труд стабилно изпреварва ръста на производителността на труда не само през периода на бурен икономически растеж преди началото на кризата, но и от началото на кризата насам. Въпреки че от началото на кризата ръстът на производителността става отрицателен за 4 тримесечия заради резкия спад на БВП и по-бавната реакция на работодателите със съкращаване на заети, общите разходи за труд запазват положителния си ръст. Както стана дума и по-горе, това се дължи най-вече на административната намеса на държавата на пазара на труда посредством регулирането на осигурителните прагове.

Наистина, реално плащаните заплати в голяма част от малките и средните предприятия са далеч от тези, декларирани пред данъчнните и статистиката с цел избягването на данъци и осигуровки. Но дори и да приемем, че разходите за реално изплатени заплати (а не тези, декларирани пред статистиката) да не са нарастнали изобщо, то тези за осигуровки със сигурност са, заради вдигането на задължителните осигурителни прагове. В резултат на тези правителствени решения, общите разходи за труд продължават да растат. А това е последното нещо, което би следвало да правим в период на икономическа криза, поне ако приемем, че искаме повече компании да оцелеят и да запазим максимално количество работни места.  


Свързани публикации.