България бележи много бавно сближаване на доходите със средното за ЕС

24.07.2015
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Според нов доклад на Европейската комисия, повечето държави от ЦИЕ-10[1] (10-те държави от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г.) са постигнали сериозно реално сближаване с ЕА-12[2] (първоначалните членове на еврозоната) между 2004 и 2014 г. Средният растеж на реалния БВП в ЦИЕ-10 е бил значителен преди световната финансова криза от 2008/2009 г., но сериозно спада в последвалия период. Освен това, все още се наблюдава значителна разлика в среден БВП на глава от населението в паритет на покупателната способност между ЦИЕ-10 и ЕА-12. В същото време, нека не забряваме, че централно и източно-европейският регион е една разнообразна група от държави, които сериозно се различават помежду си по реални доходи на глава от населението. В общия случай държавите от този регион, които към датата на своето присъединяване към ЕС са имали по-ниски доходи, се приближават към нивото на старите страни-членки с по-бързи темпове.

Бързото темпо на икономическо сближаване  в периода преди кризата частично отразява инвестиционния бум, но това положително влияние на инвестициите не се запазва след настъпването на кризата. Инвестиционният бум бе стимулиран от оптимистични очаквания за растеж и беше подкрепен от лесния достъп до чуждестранно финансиране. В периода след кризата възможностите за растеж бяха преоценени и нивото на частно финансиране спадна, но сериозният приток на средства от европейските фондове продължи да подкрепя инвестиционната активност в региона.

Отвореността на икономиките в региона на ЦИЕ-10 значително се е подобрила между 2004 и 2014 г. и износът им към ЕА-12 също се е увеличил. В резултат на това държавите от ЦИЕ-10 изглежда се интегрират добре спрямо ЕА-12 по линия на износа. Все пак, важността на износа на стоки за ЕА-12 е много различна за отделните страни от ЦИЕ-10.

Болшинството държави от ЦИЕ-10 отбелязват сериозен прогрес в номиналното си сближаване към ЕА-12. През последното десетилетие пет от десетте страни в региона постигнат критериите за присъединяване и стават членки на еврозоната. Средната инфлация преди кризата в региона надхвърля 5%, достигайки пик от 8% през 2008 година. След кризата инфлацията се запазва на умерени нива, което отразява по-благоприятната динамика на цените на стоките в световен мащаб и по-ниските нива на икономически растеж. Въпреки сериозния прогрес, все още има значителна разлика в нивата на цените в Централна и Източна Европа и ЕА-12, която е най-голяма за нетъргуемите стоки. Едно от основните предизвикателства пред държавите от ЦИЕ-10 е да запазят ниски нива на инфлация, докато същевременно възстановят по-високи нива на растеж и сближаване с ЕА12.

По време на световната финансова криза бюджетният баланс на всички държави от ЦИЕ-10 осезаемо се влошава и се наблюдават сериозни дефицити. В периода след кризата обаче ситуацията се подобрява и в същото време нивата на държавен дълг към БВП остават значително по-ниски спрямо средното в ЕА-12. Сближаването на дългосрочните лихвени проценти в някои от държавите в ЦИЕ-10 до тези в ЕА-12 е значително напреднало по време на тяхното присъединяване към ЕС. Въпреки че финансовата криза доведе до по-голяма диференциация на риска,  в последните години разликата в дългосрочните лихвени проценти отново се свива.

Външните дисбаланси в икономиките на ЦИЕ-10, които в повечето случаи се увеличават в периода преди кризата, са рязко коригирани след нейното настъпване и остават смекчени в периода на възстановяване. Въпреки това обаче, значителният размер на отрицателните нетни инвестиционни позиции, комбинирани с високите нива на брутен външен дълг, остават потенциален източник на външна нестабилност за региона.

По време на своето присъединяване към съюза, всички държави от ЦИЕ-10 са със сравнително недоразвити финансови сектори, поне що се отнася до техния мащаб в сравнение с този в ЕА-12. Банковото финансиране първоначално расте с много бързи темпове и по този начин подкрепя растежа на вътрешното търсене. Експанзията на кредитите обаче значително се забавя след кризата от 2008/2009 заради свитото външно финансиране и преоценката на възможности за реална конвергенция с ЕА-12. Взаимодействието между финансовите цикли и процеса на конвергенция и за в бъдеще ще останат ключови фактори за макро-финансовата стабилност в ЦИЕ-10.

Основните акценти за развитието на България в сравнение с останалите страни от региона през въпросния период са следните:

  • Въпреки че по-развитите страни от ЦИЕ-10 постигат малко или почти никакво допълнително сближаване във финансов и икономически план към ЕА-12, по-неразвитите страни като тези в Балтийския регион и Румъния, например, отбелязват реално сближаване на БВП на глава в ППС спрямо средното за ЕС от около 20 процентни пункта. България обаче е изключение и изостава в това отношение защото, въпреки че има най-ниски нива на БВП на глава от населението в паритет на покупателната способност през 2004 г., нейната реална конвергенция към средното за ЕС за периода е само 11 пр.п., което е под средното за региона.
  • През периода 2004-2008 г. България, Латвия и Румъния отбелязват най-високите темпове на инфлация за региона, докато в същото време ценовият ръст остава сравнително умерен в държави като Полша и Словакия. В периода след кризата България попада в групата държави с най-ниски темпове на инфлация за ЦИЕ-10 (под 2%) заедно с Чехия, Латвия и Словения. Това ниво е много близко до средното за ЕА-12 (1,7%). В същото време обаче, нивата на цените в България, Полша и Румъния към 2014 г. остават най-ниски за региона и най-ниски в сравнение с тези в останалата част от ЕС.
  • В периода 2004-2008 г. разходите за единица труд нарастват с много бързи темпове в ЦИЕ-10: 7% годишно. След кризата този растеж значително се забавя и за периода след нея е около 2,5%. Единственото изключение е България, където разходите за труд на годишна база продължават да растат с най-високи темпове за региона – над 4%. 
  • От гледна точка на държавните баланси, България е един от първенците в региона заедно с Естония - само тези две държави поддържат бюджетни излишъци в годините преди кризата. След настъпването на кризата това се променя обаче и се появява бюджетен дефицит и в България. След кризата, ситуацията се подобрява до 2012 година и България е една от страните в региона, които успяват да консолидират бюджетните си финанси най-успешно. През 2013 г., обаче, се наблюдава ново влошаване на дефицита, което изтласква България извън първенците в региона.
  • От 2004 до 2008 г. България се радва на един от най-високите притоци на чужди инвестиции в ЦИЕ-10 (средно 20% от БВП), но след настъпването на кризата се превръща в една от по-зле представящите се страни в това отношение и дори отбелязва изтичане на инвестиции извън страната.
  • От 2004 до 2008 г. растежът на банковите кредити в икономиката е най-висок в България, Румъния и Балтийския регион, т.е. предимно в държави с фиксиран валутно-курсов режим. След настъпването на кризата, докато във всички останали държави от региона делът на банковите заеми в чужди валути към домакинствата сериозно спада, в България той продължава да се увеличава.

Едно от заключенията на изследването е, че в общи линии изборът на валутно-курсов режим – т.е. фиксиран или плаващ – изглежда не е факторът с основно влияние върху икономическото представяне на държавите от ЦИЕ-10 през последното десетилетие. Това заключение е подкрепено от факта, че както на Унгария и Румъния като държави с плаващ курс, така и на Латвия като държава с фиксиран режим, им се наложи да търсят международна финансова подкрепа по време на финансовата криза от 2008/2009 година. Тоест, има други фактори, които оказватпо-голямо влияние върху икономическото развитие на държавите от ЦИЕ-10 и тяхното сближаване към ЕА-12.

 

 


[1]Тази група държави включва: България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словения, Словакия

[2]Тази група държави включва: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Испания, Гърция