България – страната с две лица

Автор: Велин Пеев / 15.01.2010
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Безспорно тази седмица беше белязана от страстите около изслушването на Румяна Желева в Европейския парламент. Генералното заключение сред медиите и обществото беше, че случката е поредното срамно петно върху репутацията на България пред Европа и света. Това не е далече от истината. Да, тя е длъжна да декларира пълната информация в имуществената си декларация докато е била евродепутат, и не го е направила. Правилото - нарушено. Въпреки това, засега няма информация като официално лице тя да е навлязла в конфликт на интереси заради бизнес активността си, което е основната причина тези декларации да се изискват. Т.е. тя е виновна не в тежкото обвинение конфликт на интереси, а в неспазване на процедурата, която опитва да го предотврати. Тази грешка беше достатъчна да я дискредитира, но последва и втори удар - компетентността й по ресора. А тя не беше добро ниво и това накара чашата да прелее.

Но как да бъдат намерени перфектно подготвени хора за различните ресори в европейската комисия, като процедурата е обърната с главата надолу?! Първо всяка страна представя кандидата си за комисар, с неговите/нейните лични качества, компетенции и политически капитал, и после му/й се търси ресор. Логичният път на нещата би бил, ако има нужда от ресор с комисар начело, то ресорът да бъде определен предварително и едва после да се търси подходящият човек за него. Както става с всяко едно работно място навсякъде - първо идва работата, а после човекът, който да я свърши. Вместо това ЕК слага каруцата пред коня и хората й биват зададени, като след това председателят й „реди пъзел" с тях. При такава система е абсолютно неизбежно да има случаи на несъответствия между кандидат-комисари и ресори.

Стореното - сторено, и България отново се прочу с лошо. Но не съвсем. В контраст с политическият резил в Брюксел, The Wall Street Journal публикува през седмицата материал, в който дава фискалната политика на България за пример на страните от ЕС и еврозоната, които навлезнаха в огромни бюджетни дефицити по време на кризата. Някои от твърденията на автора: „България, най-новият и беден член на ЕС, излиза като фискален модел за голям брой страни от ЕС, които се мъчат да се предпазят от криза с дълга", „Очаква се да бъде единствената страна от ЕС, която да има балансиран бюджет за 2010", „икономическият прогрес на България може да й помогне да прескочи отдавнашни кандидати за еврозоната като Румъния и Унгария, където остри кризи наложиха спасявания от МВФ" и т.н. Да припомним и други факти, които де факто признават успехите на България - увеличаването на перспективата пред кредитния рейтинг на страната и подобрената прогноза на чуждите банки за растеж на българската икономика. Естествено, в България много добре знаем, че този резултат е и благодарение на отлагането на държавните плащания към фирмите, но и да се отрекат ефектите в намаляването на разходите би било невярно.

Въпреки добрите думи за фискална и икономическа политика, и този материал посочва неколкократно проблемите, които продължават да раздират България, като корупция и беззаконие. Безспорно тази лоша среда, с която хората в България са свикнали, е и причината г-жа Желева да опита да заобиколи правилата. Този концентриран за изключително кратко време микс от публични очерняния и хвалби ме карат да си спомня, когато по посока на България бяха отправяни само критики - та само преди 13 години страната беше последната страна, от която трябва да се взима пример по икономически въпроси. Сега не е съвсем така, и това трябва да ни действа мотивиращо. А тази мотивация ни е нужна за належащите промени, за които ни критикуват, и които трябва задължително да направим. Искрено се надявам това да ни отнеме по-малко от 13 години.