Бъдещето на парите*

Ще просъществува ли еврото? Световната дългова криза води до задълбочаващ се паричен хаос. Европа е в най-лошата си форма, но дълговите и паричните проблеми могат да се забележат почти навсякъде по света. Като икономист, който често е писал за пари, аз се чувствам леко засрамен от това колко малко напредък имаме с „парите”.

Някой се чуди на целия човешки гений, въплътен в Blackberry, iPad и други електронни комуникационни устройства. Въпреки това, когато става въпрос за пари, все по-голям брой хора по света купуват златни монети, гледайки на тях като на пари, когато държавните монетарни системи рухнат.

Знаем, че златните монети са били използвани като пари още преди повече от 3000 години. Ако комуникационната индустрия не беше постигнала повече прогрес от „паричната” индустрия, хората може би щяха да си събират барабани, за да си комуникират, когато краят дойде.

Колкото и странно да изглежда, сега има реална заплаха за това световната монетарна система да рухне, а повечето от валутите, включително еврото, американския долар и японската йена,  да придобият ниска стойност. В този брой на  Cayman Financial Review ние ще разгледаме бъдещето на парите от множество гледни точки.

Дори първобитните хора са разбирали, че използването на „пари” е много по-ефективно от бартера. Раковини и други предмети са били използвани за пари преди да започнат да се секат монети. Общо разбиране е, че парите имат три характеристики.

Първата е, че те са средство за размяна. Втората е, че те са разчетно средство. А третата е, че те съхраняват стойност. Златна или сребърна монета може да изпълни тези три характеристики много добре. Заради високата стойност на златото, не е възможно да се направи толкова малка монета, че да може да се използва практически за покупката на минимални количества от стоки с малка стойност. Това е и причината монети с по-малка присъща стойност да бъдат използвани за подобни цели.

За големи и скъпи покупки монетите са тежки и някакси непрактични. Решението е било да се развият хартиени валути, които често, но невинаги, са били с реално златно или сребърно покритие.

Китайците са били първите, които са използвали книжни пари – още от седми век.

Правителствата бързо се научили, че не са длъжни да поддържат реално златно или друг вид покритие на валутите с цел да запазят пълната стойност. По този начин са се развили и съвременните  книжни валути, издавани от почти всички правителства.

Причината,  по която една зададена от правителство книжна валута има стойност, е вярата на потребителите ѝ, че държавата, използвайки полицейската си сила, може да отнеме реални активи от населението чрез данъчно облагане или други средства за заплащането на дълга, който банкнотата представлява.

Сривът в системата се наблюдава там, където едно правителство печата или издава повече дълг, отколкото реално данъчната система може да осигури, за да покрие лихвата и главницата, както съответно и другите правителствени разходи.

Това е точно същото, което наблюдаваме сега в Гърция. Неудобният факт е, че не само Гърция преминала отвъд възможностите за облагане с данъци, но също така и останалата част от Европа е на същата точка или близко до нея. Една държава е прехвърлила данъчните си възможности, когато увеличаващото се данъчно облагане се обезсмисли от спада на икономическата активност, а хората намират легални или нелегални начини да заобиколят повишеното облагане.

Когато данъчното бреме расте, купувачите на държавни облигации изискват все по-висока доходност за покриване на допълнителния риск, докато в крайна сметка това доведе до една спираловидна несъстоятелност. Явният дълг на повечето правителства е достигнал или е близко до достигането на тази точка, а когато се включат и скритите пенсионни и здравни обещания, тогава всички са в технически банкрут.

Покойният велик икономист от Австрийската школа, Фридрих Хайек, и други защитаваха тезата, че единственото решение за правителствата е да напуснат бизнеса с прозводство на пари, защото в крайна сметка, всички правителства обезценяват своите валути. Накъде отиваме така? Това е предметът на няколко статии в този брой на Cayman Financial Review.

Преди повече от 12 години, аз написах книга, „Краят на парите и борбата за неприкосновеност на личната финансова информация”, където защитавах идеята, че всъщност всички бъдещи парични транзакции ще бъдат осъществявани чрез електронни средства и това ще бъде голямо достижение на човечеството. За нещастие, некомпетентни правителства успяха да осуетят този прогрес като въведоха разрушителни закони, регулации и данъци срещу прането на пари, никое от които не успя да даде своята икономическа обосновка на базата на анализ разходи-ползи.

Резултатът е голям брой хора, които са привлечени не само от книжните пари, но и от златни и сребърни монети. Истински подобрения в парите ще се появят, само когато хората намерят начини да се освободят от монетарно робство на правителствата.

* Статията е публикувана за първи път в Cayman Financial Review на 18-ти януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Веселин Василев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.